— Няма защо, милорд. Обещах да го пазя.
— Ха! Не един доблестен воин си е забравял клетвата, като опре да скочи от седлото насред сражение. Кълна се в задниците на боговете, човече, ти имаш повече чест от онзи скапан Корбин. — Слигин яростно повиши глас. — Видя ли какво стана? Ама че страхливец! Долна селяшка измама — да подлъже Родри по тоя начин! Какво безчестие! Слава на боговете, че ти се досети навреме.
— Не съм се досетил, милорд. Очаквах нещо подобно.
Слигин зяпна от изненада.
— Щом един лорд е готов да избие търговски керван, за да подмами врага си, значи няма чувство за чест — продължи Кълин. — Затова когато Родри препусна в атака, аз бях плътно зад него.
Вечерта лордовете се събраха на военен съвет и Передир лично покани Кълин да вземе участие. Макар и трудно, Родри вече можеше да ходи и да сяда, но сребърният кинжал знаеше от опит, че на следващия ден ще е схванат като меч. С нарастваща ярост Кълин и Родри изслушаха как другите лордове разказват за битката. Никой от тях не бе нападнат, никой не бе срещнал сериозна заплаха; враговете просто им бяха преградили пътя, за да не помогнат на Родри.
— Най-много ме мъчи това — каза Родри, — че изобщо не зърнах Корбин на полесражението. Жалък страхливец!
— Не е било от страх — каза Передир. — Просто не е искал да убие лично брата на гуербрета и сина на лейди Ловиан. Така когато се дойде до преговори, ще може да заяви, че смъртта ви е чиста случайност.
— А той иска точно това, проклет да е заедно с топките си — намеси се Слигин. — Ще напада докато някой убие кадвридока, после тутакси ще помоли за мир.
— Разрешете, милорди — каза Кълин. — Щом е тъй, остава ни само едно — да убием Корбин, преди да е замолил за каквото и да било.
— Адски си прав! — изръмжа Слигин. — Като види човек разпенено псе, не вика скапания кучкар, ами направо му сече главата.
Насядаха по-близо един до друг, за да обсъдят плана. Решиха при следващата битка лордовете да яздят в плътна формация около Родри, водени от Кълин и Слигин. Съпроводени от най-добрите бойци, щяха да обикалят полесражението, докато се натъкнат на Корбин.
— И се обзалагам, че ще го открием най-отзад — каза Едар. — Ще заръчам на хората си да се бият на кръв. Стига толкова танци и задявки. Време е ония да разберат подир какъв човек са тръгнали.
Слигин стана и се разсмя зловещо.
— Отивам да поговоря с моя капитан. Предлагам да сторите същото.
Докато лордовете се разотиваха, Родри задържа Кълин и нареди на слугата си да донесе медовина в дървени чаши. Известно време пиха на едри глътки, гледайки мълчаливо огъня.
— Господарю кадвридок — обади се Кълин накрая. — Не е безчестие да си вземете телохранител, когато някой се опитва да ви убие.
— О, не това ме тормози. — Родри помълча и отпи нова глътка. — Мислех за Кейнрид. Амир ми каза, че Кейно го пратил напред и останал да ме прикрива. Знаел е какво го очаква.
— Вярно. Дал е клетва да умре за вас и устоя на думата си.
— Проклятие! — Родри се завъртя към него и в очите му блестяха сълзи. — Не разбираш ли, че тъкмо това е най-лошото? Та аз за пръв път предвождам войска. О, винаги съм бил лорд Родри, но само като капитан на баща си или помощник на Рийс. В много битки съм яздил, но никой не е умирал заради мен. По-скоро от мен се очакваше да умра за някого.
— Никога не съм срещал друг благородник, който да се измъчва за подобни неща.
— Пъклото да ги вземе тогава! Проклятие, защо му трябваше на вуйчо да се завира под меча? Не съм му искал скапаното владение.
— Сигурен съм, че утре ще мислите другояче, ваше благородие.
— О, несъмнено. — Родри мрачно се загледа в чашата си. — Все едно, проклет да съм, ако оставя Рийс да докопа земите.
— Знам, че нямам правото да питам, но чак толкова зъл човек ли е брат ви?
— Ни най-малко, стига да не става дума за мен. О, иначе е справедлив, щедър и храбър… с две думи, същински образец за благородник, додето нещата не опрат до брат му. Да пукна, ако знам защо ме мрази толкова много.
Кълин долови в гласа на младежа не само гняв, но и болка.
— Е, милорд, и с моя по-голям брат беше същото. Останехме ли насаме, все гледаше да ме цапардоса, а пък мама вечно беше на моя страна и това още повече го ядосваше.
— Мътните да го вземат! — Родри погледна сребърния кинжал със смутена усмивка. — Естествено, че и ти си имал клан, нали? А аз досега май си въобразявах, че си нещо като дъжда и вятъра, дето вечно бродят из цялото кралство.
— Нищо подобно. — Кълин сдържано отпи глътка медовина. — Баща ми беше корабостроител в Кермор и не съм виждал по-голям пияница и негодник от него. Между нас казано, май повече бягах от него, отколкото от юмруците на брат си. А когато най-сетне ни стори добрината да умре от препиване, жреците на Бел намериха на майка ми работа в гуербретската кухня. Тъй че израснах в дъна.