и наистина виждаше битката да се разстила далече долу, сякаш летеше над нея като чайка по вятъра. Родри се мъчеше да си пробие път през тълпата около някакъв конник и се смееше диво, обезумял като берсеркер, докато сечеше и отбиваше ударите с окървавен меч. Човекът сред тълпата едва имаше сили да замахва; отчаяно се завъртя на седлото. Кълин. Джил чу как гласът й се извисява в ридаещ писък, когато стрелите на Дженантар засвистяха покрай баща й и почнаха да повалят враговете един по един. Най-сетне родри си проби път и скочи от коня тъкмо навреме, за да подхване падащия Кълин
и ревът на битката постепенно заглъхна сред собствените й ридания и тревожния глас на Ловиан, която крещеше нещо на слугините. Джил погледна право в лицето на Ловиан и чак сега разбра, че нейна светлост я е хванала здраво в прегръдките си. Над тях се привеждаше Дугин, капитанът на охраната.
— Ваша светлост! — тревожно възкликна той. — Какво…
— Деомер, глупчо! — отвърна Ловиан. — Какво друго очакваш, щом е приятелка на Невин и тъй нататък?
Сълзите на Джил изведнъж пресъхнаха, прогонени от леденото разбиране, че Ловиан казва истината. Цялата се тресеше като трепетлика под вятъра. Една слугиня дотича с чаша бъзово вино и Ловиан я накара да го изпие.
— Джил, мъртъв ли е баща ти?
— Не, но е на косъм от смъртта. Ваша светлост, умолявам ви, трябва да отида при него. Ами ако умре, без да си кажем сбогом?
— Виж какво, душата ми се къса за теб, но няма да можеш да намериш армията.
— Няма ли, ваша светлост?
Ловиан потръпна и премълча.
— Освен това — продължи Джил — битката беше тежка. Лорд Родри ще се нуждае от всеки човек, който можете да отделите от охраната. Знам, че мога да ги отведа право при него, наистина знам. Войската е само на двайсет мили оттук. Моля ви, ваша светлост.
Ловиан въздъхна, стана от пейката и плъзна треперещи пръсти по косата си.
— Добре тогава — изрече тя най-сетне. — Дугин, трийсет души веднага да се подготвят за път.
Докато тичаше към стаята си за багажа, Джил проклинаше своя Уирд, мразеше себе си, мразеше и деомера задето я бе обладал. Но заради скъпия си баща беше готова да използва всяко оръжие.
Понякога Родри сам се изненадваше от дълбините на своята гордост. Гърбът го болеше тъй жестоко след вчерашните контузии, че едва се държеше на крака, а след като пристъпът на безумие бе отминал, усещаше мястото на всеки днешен удар, но въпреки това се застави да придружи Слигин на обиколка из печалния лагер. Войниците изнасяха трупове от полесражението. Отвсякъде долитаха яростните им ругатни, когато разпознаваха някой мъртъв приятел. Трябваше да видят, че техният кадвридок е невредим.
— Победа ли да го наречем или не? — запита Родри.
— Все пак Корбин избяга, нали?
Близо до обоза Дженантар и Калондериел стояха на стража при пленниците, които бяха насядали на групички по двама-трима, за да търсят взаимна утеха. Повечето имаха рани, но трябваше да изчакат докато хирурзите привършат с бойците на Родри.
— Нещо ново за Кълин? — запита Дженантар.
— Все същото. — Родри уморено разтърка лицето си. — Идвам да ти благодаря.
— Няма защо. Той стори всичко възможно, за да спаси един мой приятел. Щях да пусна още няколко стрели, но се страхувах да не улуча твоите хора. Всъщност без малко да убия Кълин.
— По-добре ти, отколкото някой от ония мръсници.
— Е, в крайна сметка успя да го измъкнеш, нали? — Слигин бащински потупа Родри по рамото. — Другото няма значение. Сега всичко е в ръцете на боговете.
Родри кимна. Не беше наясно дори и за себе си защо му се бе сторило толкова важно тъкмо той да спаси живота на Кълин. Трябваше да го измъкне от схватката, за да няма неизплатен дълг между двамата. Това беше важно, може би най-важното нещо в живота му — да не си дължат нищо… и все пак не разбираше защо.
Цял оплескан в кръв, Адерин изтича наблизо, следван от двама слуги, натоварени с билки и превръзки.
— Погрижихме се за всички ранени, господарю кадвридок. Но Невин заръча да ви предам, че лорд Даумир е издъхнал преди малко.
Родри отметна глава и изкрещя. Ето че заради него бе загинал и благородник. Слигин впи пръсти в рамото му и тихичко изруга.
— Сега ще се погрижа за пленниците — каза Адерин.
Той кимна на слугите и се отдалечи да търси най-тежко ранените.