— Не е това, милорд. Джил!
— Какво? Разбира се, че е Джил. Имам очи да я видя.
— Не, милорд. Погледнете я… погледнете Джил. Значи Корбин нямало да загине от ръката на простосмъртен, а? Ами от ръката на простосмъртна?
Пъхнала палци под колана си, Джил се мръщеше насреща им, сякаш ги мислеше за полудели. Стойката и движенията й бяха толкова мъжки, че Родри изведнъж разбра какво иска да каже Амир. Той отметна глава и нададе оглушителен смях. Накрая Джил не издържа.
— В името на всички богове и съпругите им! Да не би целият лагер да се е побъркал?
— Извинявай. Веднага ще те отведа при баща ти, но Джил, о, Джил, би трябвало да се просна и да ти целувам краката.
— Да не са ви ударили по главата, господарю кадвридок? Каква е тая история?
— Ще ти обясня след като видиш Кълин. Сребърен кинжал, искам да те наема.
Вместо да остави Кълин навън между ранените, Родри бе настанил в своята шатра човека, който спаси живота му. Когато Джил влезе, баща й спеше, отпуснал шинираната лява ръка върху завивките. По косата му се тъмнееше засъхнала кръв. Джил коленичи до него и тихо заплака. Когато плъзна ръка по главата му, той въздъхна насън и се обърна към нея.
— Джил! — Невин бе отметнал завесата на входа. — Чух, че си дошла.
— Естествено. Ти какво си мислеше — че може да ранят тате, без да усетя?
Невин се усмихна за миг и коленичи до нея.
— Отговори ми искрено — каза Джил. — Ще умре ли?
Невин се замисли за толкова дълго, че сърцето й изтръпна.
— Не ми се вярва — каза накрая билкарят. — По-честно не бих могъл да отговоря. Малко остана да ми умре в ръцете, но това беше от шока и вече отмина. Татко ти е много, много силен човек, но има дълбока рана в ребрата и ако се възпали…
Той не довърши. Джил седна върху петите си и се зачуди защо е така изтръпнала, сякаш изобщо няма тяло.
— Няма да се събуди скоро — продължи Невин. — Родри иска да поговори с теб. Аз… не, по-добре да го чуеш от него. Аз ще стоя при Кълин, докато се върнеш.
Джил се измъкна навън и попадна сред гъста тълпа. Цялата армия бе обкръжила шатрата в безмълвен обръч. Всички я гледаха някак странно — едва ли не с благоговение, сякаш самата богиня Епона бе дошла да ги навести — ала никой не проговаряше. Когато Амир дойде да я отведе при Родри, хората ги последваха мълчаливо като войска от мъртъвци. Благородниците стояха край шатрата на Слигин и я гледаха тъй напрегнато, че й се прииска да избяга. Родри се поклони.
— Вярвам, че знаеш да въртиш този меч, който носиш на кръста си. Мислила ли си някога да го извадиш в сражение?
— Много пъти, милорд, но тате ми забранява.
— Този път няма да има възможност — промърмори Едар.
— Слушайте, милорди — изненада се Джил. — Чак толкова зле ли ви превъзхожда врагът?
— В никакъв случай. — Родри помълча и прехапа устни. — Трябва да ти кажа нещо адски странно.
— Я стига! — Слигин пристъпи напред. — Първо кажете доколко умее да се бие това момиче. Не бих пратил на смърт една беззащитна жена, та ако ще всички да измрем. Въпрос на чест, разбрахте ли?
Джил се озърна и видя, че отстрани слугите чакат да поднесат обяда на благородниците.
— Милорд Слигин, вие сте самото олицетворение на честта — каза тя. — Но ще бъдете ли така добър да ми донесете една от онези ябълки?
Слигин озадачено вдигна рамене и изпълни молбата й.
— Ако обичате, милорд, застанете зад мен — продължи Джил, — пребройте до три и хвърлете ябълката нагоре.
Тя извади меча, отпусна го и зачака. Щом чу думата „три“, рязко се завъртя, мечът проблесна и падащата ябълка изпълни цялото й полезрение. Без да се цели съзнателно, Джил я улучи точно в средата. Двете еднакви половинки паднаха в нозете на Слигин. Войнишките редици се люшнаха напред и възторжено закрещяха нейното име, докато накрая Родри успя да въдвори тишина.
— Пъклото да ме вземе! — изруга Слигин. — Май и аз не бих го направил, а? Хубава работа!
— Благодаря, милорд — отвърна Джил. — но не ме карайте да се възгордявам. Баща ми щеше да я нацепи на четвъртинки.
Родри се разсмя, но в очите му блестеше безумна радост.
— И защо искате да тръгна на бой? — запита Джил.
— Заради деомера, сребърен кинжал. Лодлейн е обявил пророчество за Корбин и Адерин призна, че е вярно. Пророчеството гласи: Корбин може да бъде убит само с меч, но не ще загине от ръката на простосмъртен.
— Охо! Винаги казват, че деомерското пророчество е като двуостър меч. — Джил вдигна своя, сякаш за доказателство. — Реже и оттук, и оттам.
Възторженият рев на армията я блъсна в главата като силна медовина. Слигин се разкрещя и хората със смях и шеги се разпръснаха към лагерните огньове. Джил прибра меча, после се обърна към Родри, който държеше в ръка символичния сребърник.