— Вземеш ли тази монета, даваш клетва да загинеш за мен, ако се наложи. Наистина ли го искаш, Джил? Не бих се унижил да моля.
— Точно затова ще я взема. — Джил протегна ръка. — Но ако убия Корбин, ще ми дадете един от онези западняшки коне, които видях в табуна ви.
Родри със смях пусна монетата в шепата й.
— Имаш го. Вече няма и капка съмнение, че наистина си сребърен кинжал.
Докато прибираше монетата, Джил вдигна очи към лицето на Родри и погледите им се срещнаха. Изведнъж тя осъзна, че го познава до дъното на душата си, че нейде, неизвестно точно къде, е виждала хиляди пъти тая негова безумна усмивка на берсеркер. Родри като че също я разпозна, защото внезапно усмивката му избледня и той се взря дълбоко в очите й, сякаш се мъчеше да разчете там някаква тайна. После рязко извърна глава и кимна на слугите.
— Донесете медовина! Да пием за моята отмъстителка.
— Какво? — сепна се Слигин.
— Е, кълна се в боговете и задниците на конете им — изрече Родри и безумната усмивка пак се появи върху лицето му. — Да не мислиш, че бих молил едно момиче да ми спасява живота? Ще проправя на Джил път към Корбин, който несъмнено ще ме убие, после тя ще убие него и край на бунта.
Благородниците се разкрещяха до прегракване, опитвайки да го разубедят, но Родри гледаше като луд и не искаше да отстъпва. Джил дръпна един слуга.
— Бягай да доведеш Невин. Той е в шатрата на господаря ти.
Докато тичаше подир слугата, Невин ругаеше Родри от дън душа. Макар че сърцето му се свиваше при мисълта да изпрати Джил на война, той знаеше, че не би могъл да я спре. Но поне бе очаквал от Родри благоразумието да се осланя на нейната закрила. Когато стигна до спорещата тълпа, завари Джил малко настрани. Очите й го умоляваха за помощ.
— Какви са тия глупави детски капризи? — кресна Невин на Родри. — Я напрегни малко ума, с който си се родил!
Родри вирна глава.
— Умът няма нищо общо. Това е въпрос на чест. Мога да помоля една жена да убие бунтовника, щом няма надежда сам да се справя, но бих живял в позор, ако я помоля да ми спаси и кожата.
— Струва ми се, господарю кадвридок, че като се опре до чест, почвате да цепите косъма на две.
— Тъй ли? В жилите ми тече кръвта на Мелуейд и всеки благородник в кралството познава честта на моя клан. Проклет да съм, ако допусна и най-дребно петно върху това име.
Родри се изпъчи с ръце на кръста и го огледа предизвикателно. Невин изръмжа от отчаяние.
— Напомняте ми за една стара поговорка. Почне ли някой Мелуейд да приказва за чест, трима богове едва ще му удържат езика.
— Ами тогава по-скоро ги викай на помощ.
Невин сграбчи младежа за ризата и го разтръска.
— Чуй ме внимателно, Родри Мелуейд. Тук става дума за нещо по-ценно от проклетата ти чест! Забрави ли деомера?
Родри леко пребледня.
— Виждам, че си забравил — продължи Невин. — Твоят Уирд е обвързан с Уирда на цял Елдид. Деомерът те е белязал още откакто си се родил, глупецо недорасъл! За какво си мислиш, че се мотая с години около твоя дворец? Проклятие, няма да те оставя да похабиш живота си, та ако ще и да те омагьосам!
Родри се разтрепера.
— Помисли! — отсече Невин. — Кое е по-голямо безчестие: да оставиш Джил да свърши онова, за което я е довел деомерът, или да навлечеш върху Елдид някаква страшна беда само защото инатът не ти позволява да приемеш спокойно Уирда си?
Родри извърна глава и се огледа насам-натам, сякаш диреше подкрепа от изплашените лордове наоколо. Когато Невин го пусна, той побърза да отстъпи назад.
— Или ще ми се закълнеш в честта на Мелуейд, че смяташ да отбраняваш живота си — спокойно изрече старецът, — или ще взема необходимите мерки още сега.
— Кълна се.
— В честта на Мелуейд?
— В честта на Мелуейд.
— Добре. Тогава ще ви оставя да се нахраните, милорд. Джил, ела с мен.
Когато Невин се отдалечи, стресната Джил изтича след него, без дори да се сети за неподчинение.
— Дотук с ината на Родри. Искрено се радвам, че ти хрумна да ме повикаш.
— Помислих си, че сигурно ще знаеш какво да му речеш, но откровено казано, не съм и подозирала, че има толкова велик Уирд. Слушай, наистина ли деомерът ме е довел тук точно сега?
— Естествено. Нима се съмняваш?
Джил спря и го зяпна.
— Знам, че сигурно сърцето ти се свива като слушаш всички тия странни неща, дете мое. Но за тях имаме грижата аз и Адерин. Върви да се погрижиш за баща си. След малко ще дойда и аз да го видя.
Джил хукна тъй бързо, че Невин разбра колко се бои. Много би искал да я успокои, но го чакаха изключително важни дела.