Здрачът вече се превръщаше в нощ и астралните приливи, които влияят върху силовите потоци в ефирната плоскост, бяха стихнали след преминаването от царството на Огъня към нощните владения на Водата. Невин намери Адерин и двамата напуснаха лагера. На около половин миля имаше горичка, която щеше да им осигури необходимото уединение.
— Мислиш ли, че врагът наистина ще рискува да дойде на разузнаване? — запита Адерин. — В края на краищата, днес вече е усетил твоята сила.
— Но не успя да ме огледа както трябва. Още щом почнах заклинанията, избяга като попарен. Е, не знам, разбира се, но смятам да бъда нащрек.
— Несъмнено така ще е най-добре. Значи си бил прав и наистина е замесен черният деомер.
— Не знам доколко е замесен. Предполагам, че този негодник се опитва да работи подмолно. Или по-скоро опитваше се. Но днес всичко лъсна наяве.
— И защо ли му е трябвало да убива сребърния кинжал? Бих казал, че е под неговото достойнство да се занимава с Кълин.
— Аз също. — Невин се позамисли. — Мога само да предполагам, че стори това защото Кълин е най-добрият телохранител за Родри. Слушай, от самото начало си беше ясно, че смъртта на Родри е единствена цел на бунта. Ония лордове може да си въобразяват, че го правят заради проклетите данъци, но всъщност са просто инструменти в лапите на черния майстор. Почти съм уверен, че и Лодлейн не е нищо повече от маша. Нали ти си обучавал момчето. Има ли силата да изрече истинско пророчество за смъртта на Корбин?
— Не.
— Е, тогава откъде го е взел? Обзалагам се, че някой му е казал. И още нещо. Лодлейн не може да знае, че Родри е изключително ценен за Уирда на Елдид, пък и няма причини да го убива. Мисля, че истинският ни враг неусетно е обработвал момчето от месеци насам, използвал го е като пръчка, за да разбърка зловонното блато.
— А защо ще желае черният майстор смъртта на Родри?
Невин се усмихна мрачно.
— Не знам. Тук той има предимство пред нас. Нали тъкмо черният деомер вечно си блъска главата над Уирда и бъдещето, а не хора като нас, които се уповават на Светлината. Аз се задоволявам да чакам от Великите нови поличби за Уирда на Родри и знам, че всичко ще се разкрие, когато му дойде времето. Обзалагам се, че нашият враг непрекъснато разсъждава и рови из забранените тайни, затова сигурно има твърде основателни причини да отстрани Родри от пътя си. Каквито и да са те, явно не вещаят нищо добро за Елдид.
Адерин бавно кимна. Лицето му не се различаваше в мрака, но безсилно отпуснатите плещи издаваха дълбока скръб.
Когато стигнаха до горичката, двамата намериха поляна в покрайнините й. Невин легна, изпадна в транс и се прехвърли в светлинното тяло. Бавно започна да се издига по спирала над червеникавата растителна аура на дърветата, докато златистото сияние на Адерин се превърна в неясна искрица далече под него. Тъй високо над земята ефирната плоскост беше странно и малко зловещо място. Далеч от присъствието на живи създания синята светлина се носеше на потоци и облаци; понякога ставаше гъста като морска мъгла, сетне рязко се разсейваше, разкривайки сребристия звезден блясък.
Невин не знаеше колко време е минало, ала най-сетне видя онова, което очакваше. Далече на изток се появи ято Диви, кръжащи около нещо в средата, сякаш любопитно наблюдаваха някакъв чужденец в своята плоскост. Изведнъж те изчезнаха — или от страх, или защото пришълецът знаеше как да ги прогони. Невин призова своите приятели измежду Дивите и ги изпрати да объркат предполагаемия враг (със строга заръка да се държат на разстояние), после полетя след тях. Хитростта се оказа успешна; неприятелят го забеляза едва когато беше съвсем наблизо.
И наистина бе неприятел. Никой, освен последовател на черния деомер, не би си избрал тъй натруфено и претенциозно светлинно тяло: фигура в черни одежди с ниско прихлупена качулка, отрупана от глава до пети със сигли и магически знаци, а вместо пояс препасана с ивица мрак, от която висяха две отсечени глави. Фигурата отстъпи назад, после нерешително увисна в пространството. Невин смътно различи под качулката лице, две очи, през които пламтеше светлината на душата и уста, която мърдаше непрестанно, изричайки беззвучни слова. Който и да беше в това тяло, очевидно говореше автоматично и предаваше сведения на някого.
„Чирак си, нали? — излъчи Невин мисъл към неговото съзнание. — Нима господарят ти е толкова страхлив, че не смее да се изпречи пред мен?“
Фигурата побягна, но спря веднага, щом Невин се впусна след нея. По ужаса в очите на чирака старецът разбра, че господарят му го принуждава да спре и да се бие.