Едва сега Лодлейн осъзна колко жестоко е бил омагьосан и то за дълги месеци. Захлупи се по очи и зарида във възглавницата.
Постепенно усети шума навън. Звукът отдавна минаваше нейде покрай съзнанието му, но накрая стана толкова силен, че го изтръгна от унеса. Край шатрата отекваха гневни гласове, тичаха хора, трополяха коне. Сигурно беше нападение. Лодлейн се надигна и в този момент Корбин отметна завесата на входа.
— Ето къде си бил! — кресна лордът. — Помогни ми, проклетнико! Не се спотайвай тук като бито псе!
— Мери си думите като говориш с мен! Какво толкова е станало?
— Кенид и Кинван събират хората си. Искат да избягат от бунта.
Лодлейн изруга и го последва. Сърцето му се свиваше от ужас, но знаеше, че вече не може да им попречи с нищо, след като мракът го бе изоставил.
Невин седеше в сянката на каруцата. Тъй като беше затворил очи и не помръдваше, слугите очевидно смятаха, че старецът дреме, защото разговаряха шепнешком. Всъщност не спеше, а бе потънал в дълбок размисъл и дори да крещяха, пак нямаше да нарушат покоя на добре обученото му съзнание. Мислено създаде изображението на шестолъчна звезда от два преплетени триъгълника, червен и син, после си послужи с нея така, както някой по-неопитен в деомера би използвал магически кристал. В центъра на звездата се появяваха и изчезваха образи, мисловни отражения от астралната плоскост, която обгръща ефирната, също както тя на свой ред обгръща физическата. Там мислите и представите придобиват свой собствен живот, затова астралната плоскост съхранява спомена за всяко събитие, станало на по-ниските равнища.
Из тази необятна съкровищница Невин търсеше следи от черния майстор, който сега се превръщаше в най-опасен и безмилостен враг. Тъй като събитието бе станало съвсем неотдавна, старецът лесно успя да събере образи от последната битка — объркани, примигващи и преплетени видения. След като ги подреди, той откри как Кълин отчаяно размахва меча срещу тълпата от врагове. Запечата картината в мислите си, после я използва като семе, около което израснаха нови картини, също както около дребна прашинка се сгъстява дъждовната капка. Накрая видя онова, което търсеше. Сред звездата изниква петно от тръпнещ, безформен мрак, увиснал в ефирната плоскост високо над битката. Когато Невин се помъчи да го придвижи по-близо, петното изчезна. Черният майстор умееше да прикрива следите си.
Леко раздразнен, Невин излезе от унеса. Не бе очаквал да открие кой знае какво, но все пак имаше известни надежди. Стана, разкърши се и се запита какво да предприеме сега, но в този момент зърна Адерин да тича с всичка сила към шатрите на благородниците. Очевидно носеше важни вести и Невин се втурна след него.
Когато Адерин пристигна, Родри седеше пред шатрата заедно със Слигин и Передир.
— Милорд, Корбин е вдигнал лагера и се отправя на север. Видях го на десет мили оттук.
— Ах, да му изсъхнат топките дано! — Родри скочи на крака. — Да не би да бяга към дъна си?
— Така изглежда и с него са не повече от стотина бойци. Различих само два вида щитове: зелено-кафявите на Корбин и червен щит с черна стрела.
— Хората на Новек — обади се Слигин. — Значи другите му съюзници са го напуснали, а? Това е най-добрата новина от седмици насам.
— Няма грешка, Корбин бяга към дъна си — каза Родри. — Ще трябва да го догоним. Проклет да съм, ако го оставя сега да помоли за мир, а в никакъв случай не бихме могли да превземем Дън Бръдлин. Слушайте, ако изоставим обоза, до довечера ще го настигнем.
— В друг случай бих се съгласил — каза Передир. — Но Лодлейн ще разбере какво сме замислили. Корбин ще има време да избере удобна позиция, а ние ще трябва да го нападнем с изтощени коне.
Родри искаше да го изругае, но разбираше, че е прав.
— Добре тогава. Днес тръгваме подир него, а утре ще се опитаме да го настигнем. — Като се озърна, Родри забеляза, че Невин стои наблизо и внимателно слуша. — Чуйте, добри ми сър, като потеглим утре, вие и Адерин непременно трябва да яздите до мен.
— О, Адерин може да язди където си иска — отвърна Невин. — Но аз ще придружа ранените до Дън Гуербин.
— Какво?
— Слушай, момко, не съм ти го казвал преди, но зад гърба ти дебне далеч по-опасен враг от Лодлейн. Мисля да предприема… отвличаща маневра ли го наричате? Адерин може сам да се справи с Лодлейн, а и по право му се полага лично да стори това.
Невин си тръгна преди Родри да възрази, а младият лорд усети, че макар и да е кадвридок, не би било благоразумно да се налага.
Докато армията се нахрани, събере багажа и потегли, мина цял час и Родри кипеше от нетърпение. Прати слугите да помагат и сам оседла коня си, после заръча да повикат Джил. Отведе я до каруцата, натоварена с оръжията на убити бойци. За негов ужас се оказа, че тя никога не е носила ризница.