Към пладне на следващия ден армията навлезе във владенията на Корбин. Вратите на всички чифлици бяха плътно залостени и по дворовете не се мяркаше дори пиле. Селяните знаеха от горчив опит, че и войниците на най-доблестния благородник безцеремонно задигат каквото им падне под ръка.
Дънът на Корбин се издигаше върху неголяма изкуствена могила сред просторно пасище, но когато армията пристигна, наоколо не се виждаше нито една от кравите на негово благородие. Изоставиха обоза и продължиха напред в пълна готовност да отблъснат евентуален опит на Корбин за разкъсване на обсадата, но тежката обкована порта се оказа здраво затворена. Иззад зъберите на крепостната стена надничаха войници. Над броха предизвикателно се развяваше зеленото знаме на Корбин. Родри заповяда на хората си да се разпръснат и да обкръжат крепостта. Обсадата бе започнала.
Каруците тъкмо пристигаха, когато Корбин изпрати парламентьор. Престарелият шамбелан Греймин трепереше цял, макар че носеше украсения жезъл, който би спасил живота му дори и от най-кръвожадния лорд в Девери. Когато видя достолепния старец да пъхти по надолнището, Родри скочи от седлото и учтиво направи няколко крачки насреща… но бе достатъчно предпазлив да остане на повече от една стрела разстояние.
— Поздравявам ви, лорд Родри. Господарят Корбин настоява да се оттеглите от земите му.
— Предай на господаря си, че любезно отказвам да изпълня молбата му. Той е бунтовник и съм го обявил извън законите.
— Тъй ли? — Греймин нервно облиза устни. — Трябва да ви кажа, че в момента нашите вестоносци вече препускат към гуербрет Рийс, за да го помолят за намеса във военните действия.
— Тогава ще чакам тук с армията си до пристигането на негово превъзходителство. Смятайте се за обсадени докато лично гуербретът не ми заповяда да се оттегля. Освен това предай на господаря си, че е приютил и взел за съветник един убиец на име Лодлейн. Настоявам този човек незабавно да ми се предаде, за да бъде осъден.
Греймин примига и се разтрепера още по-силно.
— Водя свидетели на престъпленията му — продължи Родри. — Ако Лодлейн не ми бъде предаден до залез слънце, значи господарят ти упорства в своя престъпен бунт. И още нещо, добри ми пратенико. Макар че твърдо съм решил да продължавам войната срещу Корбин, предлагам прошка на Новек и неговите бойци. Трябва само да излязат и да ме помолят.
Греймин се завъртя и побягна с цялата бързина на немощните си нозе. Родри избухна в смях, после отиде и даде заповед на войската да се разположи и да пристъпи към копаене на укрепления.
Естествено, нощта дойде без да им предадат Лодлейн, но по това време армията вече се бе окопала. Каруците бяха подредени в кръг зад плитък изкоп и земен вал. Въоръжени патрули непрестанно обикаляха около могилата, за да предотвратят всеки опит за бягство. Когато войниците седнаха на заслужена вечеря, Родри и Слигин минаха на проверка из лагера.
— Чудя се дали изобщо имаше смисъл да вършим всичко това — мрачно каза Слигин. — Лесно му е на Адерин да приказва, че щял да спре вестоносците, но какво може да стори? Нещо не си го представям да ги заколи по пътя, а?
— Вече се нагледах на толкова деомер, че съм готов да повярвам какво ли не. Да изчакаме и ще видим.
Не се наложи да чакат дълго. Около пладне на следващия ден един войник дотича при Родри с новината, че край лагера чака някакъв благородник с охрана от дванайсет бойци. Лордът се оказа Талид от Белглейд, който беше пряк васал на гуербрета. Тъй като можеше да се предполага само, че е дошъл с вести от Рийс, Родри ругаеше мислено, но му се поклони най-учтиво. Талид беше едър мъж на около четирийсет години с лукаво присвити зелени очи.
— Какво ви води насам, милорд?
— Много странна история. — Талид се обърна и махна на своите хора. — Доведете пленниците.
Когато доведоха двамата пленници, Родри ги позна — бяха от войската на Корбин. Те коленичиха пред нозете му и унило забиха погледи в земята.
— Знаете ли, че сестра ми е съпруга на Корбин? — запита Талид.
— Не знаех. Предайте й моите съболезнования.