— В кинжала е вградена магия. Среброто свети в близост до Елкион Лакар — а именно това са западняците. Половината ти кръв е тяхна, кълна се.
— Затваряй си устата. — Родри захвърли кинжала. — И недей да ми се смееш.
Естествено, тази заповед само я накара да се разсмее още по-силно. Родри сграбчи Джил за раменете и я разтръска тъй грубо, че тя му удари плесница.
— Ах, малка проклетнице!
Двамата се сблъскаха с ругатни и почнаха да се боричкат като зверчета, но тук вече не минаваха бойни хватки и силата на Родри надделя. Накрая той я повали по гръб, отпусна се отгоре и се усмихна само на няколко пръста от лицето й.
— Предаваш ли се?
— Не се предавам.
Той сведе глава и я целуна. За пръв път я целуваше мъж и докосването сякаш опари устните й, като че цяла изгаряше от жажда и само целувките на Родри можеха да я утолят. Тя преметна ръка през шията му и отново го целуна с жадно отворена уста.
— Извинете ме, господарю кадвридок — изрече Адерин. — Но дали е разумно?
Джил изписка, блъсна Родри настрани и седна. Адерин стоеше над тях със скръстени ръце и лицето му беше сурово. Родри се изчерви и също седна, приглаждайки ризата си.
— Като чух тоя шум вътре — продължи Адерин с подчертана строгост, — помислих си, че ще трябва да разтървавам някого. Вие какво, да не сте се побъркали като мартенски котараци? Джил, отговарям за теб и пред Невин, и пред баща ти. Не ми се ще да заставам пред когото и да било от тях, когато е ядосан.
Джил също не изпитваше подобно желание. От срам й се искаше да се стопи като пролетен сняг и да потъне в земята. Родри се усмихна глуповато и вдигна сребърния кинжал който веднага припламна в ръцете му.
— Знам какво ще речеш, добри ми Адерин — каза Родри, като въртеше нервно кинжала между пръстите си. — И ще си прав. Позорно би било да обезчестя насред армейски лагер жената, която обичам. Не съм имал подобно намерение.
— Понякога — заяви Адерин, — искрено съжалявам, че не мога да превръщам хората в жаби! Трудничко ми е да повярвам на тия красиви слова. Аз…
Изведнъж той млъкна и се вторачи в кинжала. Навярно толкова е привикнал с деомера, помисли Джил, че едва сега забелязва магията в острието.
— Тъй! Странни неща стават с елфическата кръв. В някой клан може да прескача поколение след поколение и изведнъж цялата да се събере у някого.
— Какво? — възкликна Родри с изтънял глас. — Какви проклети глупости…
— Никакви глупости. Джил, вземи си кинжала. Идваш с мен. Колкото до вас, милорд, помислете си. Знам, че изненадата не е малка, но вие сте точно толкова близък с Елкион Лакар, колкото и с клана Мелуейд.
Същата вечер каруците с ранените и пленниците стигнаха до Дън Гуербин. Дънът се издигаше върху гребена на хълма над едно малко градче, израсло около постоянната резиденция на тиерина. Зад крепостните стени имаше троен брох и цяло селце от колиби и бараки. Невин със задоволство научи, че Ловиан вече е пристигнала, но през първите няколко часа не му остана време да поговори с нея. Заедно с хирурга трябваше да се погрижи за настаняването на ранените в казармата, да смени всички превръзки и накрая да се изкъпе, преди да отиде в голямата зала. На вратата срещна шамбелана лорд Гуинвед — много пъргав и опитен мъж, макар че преди години бе загубил дясната си ръка в сражение.
— Изпълних заповедта на Родри за сребърния кинжал. Намерихме му отделна стая в броха и хирургът вече го прегледа.
— Чудесно. След малко и аз ще го навестя. Къде ми определихте място за вечеря?
— На почетната маса, разбира се. Нейна светлост е тук и иска да поговори с вас.
Голямата зала на Ловиан беше широка повече от трийсет метра. По стените между прозорците висяха гоблени, а подът беше покрит със спретнати тръстикови рогозки. Ловиан се изправи да посрещне Невин и го настани от дясната си страна. Тъй като всички други отдавна бяха привършили с вечерята, един слуга му донесе чиния свинско печено със зеле и халба тъмно пиво.
— Невин — каза Ловиан. — Къде е Джил? Вече от няколко души чувам, че била с армията, но това не може да е истина.
— Вярно е, за съжаление. А чу ли за деомерското пророчество? И това е вярно.
— О, богове! Мислех, че всички са се побъркали. — Ловиан се пресегна към халбата му и отпи глътка пиво. — Искрено ти казвам, безпокоя се за Джил не по-малко, отколкото за Родри. Странно е, като си помисля колко кратко сме общували, но наистина не съм срещала по-приятно момиче.
Невин само се усмихна и си помисли, че съвсем не е странно, като се има предвид колко здраво са били обвързани Уирдовете на Джил и Ловиан през няколко предишни живота.