Писмото от Рийс беше кратко и вбесяващо.
„Милейди, разбрах, че вашият кадвридок все още държи под обсада Дън Бръдлин. Тъй като лорд Талид ми представи доказателства за продължаващата измяна на лорд Корбин, позволявам ви по свой избор да решите въпроса с военни средства. Нека ви предупредя, че дори една евентуална победа не ще усмири докрай недоволството, докато Родри е ваш наследник.“
Ловиан смачка пергамента на топка. Изкушаваше се да го захвърли в лицето на пратеника, но в края на краищата младият войник не беше виновен, че господарят му е отвратително надменно говедо.
— Виждам, че сте недоволна, милейди — каза Невин.
Ловиан изсумтя, разгъна пергамента и му го подаде.
— Свободен си — каза тя на вестоносеца. — Иди да пийнеш с моите хора. Скоро ще ти предам отговора.
Момчето скочи на крака и побърза да избяга от нейния гняв. Невин прочете посланието, въздъхна и го върна на Ловиан.
— Рийс дълбоко греши за недоволството — каза той. — В тази война Родри доказа колко струва.
— Естествено. Рийс просто иска да ме ядоса и да спаси скапаната си гордост. Между нас казано, стори го напълно успешно.
В голямата зала царуваше необичайна тишина. На мястото, предвидено за двеста души, седяха само десетина от по-леко ранените.
— Мислиш ли, че би трябвало да помоля Рийс за намеса? — попита Ловиан. — Сърцето ми се къса, като помисля, че ще загинат още хора.
— И моето, но хората вече харесват Родри и ако Рийс намери начин да го лиши от наследство, пак ще започне недоволство. Това може да доведе до нов бунт и още по-големи нещастия.
— Прав си. — Ловиан грижливо сгъна пергамента и го прибра в подгъва на роклята си. — Ще се успокоя, после ще пратя на Рийс отговор, че намесата му не е необходима.
Обсадата на Дън Бръдлин се превърна в рутина — скучна и в същото време напрегната. Тъй като Корбин можеше да нападне всеки момент, всички се движеха въоръжени и готови за бой, но нямаха какво да правят, освен да доизлъскват оръжията, да яздят безцелно около дъна и да се забавляват с безкрайни игри на зарове. Макар че Джил се мъчеше да избягва Родри, в теснотията на лагера това се оказа невъзможно. Понякога отиваше да си вземе дажбата и го заварваше между каруците, друг път се сблъскваше с него на връщане от табуна, където ходеше да се грижи за Изгрев. При тия случайни срещи той най-често мълчеше и не се опитваше да я задържи, но от време на време тя го поглеждаше и усещаше, че се дави в синевата на неговите очи.
На седмия ден от началото на обсадата Джил имаше чувството, че ще полудее от това непрестанно очакване. Както призна пред Адерин същата вечер, просто се страхуваше.
— Тате казва, че всеки човек с капка мозък в главата се страхува преди битка. Е, това би трябвало да ме утешава. Поне имах време да свикна с проклетата ризница. Днес тренирах с Амир и тежестта вече не ми пречи.
— Много добре. Отдавна чаках да го чуя.
Джил усети по гърба си студена тръпка.
— Лодлейн е ключът към всичко — продължи Адерин. — Корбин е омагьосан толкова отдавна, че без Лодлейн няма да издържи и ще се предаде, или ще направи опит за пробив. Вече помолих Дженантар и Калондериел да ми помогнат да убием Лодлейн. Ще дойдеш ли с нас, когато тръгнем на лов за ястреба?
— Да, непременно, но как ще стигнем до него?
— Ще накарам Лодлейн да излети. Обзалагам се, че мога да го подмамя, защото го познавам много добре. — Старецът бавно се изправи. — Може и да не стане веднага, но все пак се обзалагам, че накрая ще дойде при нас.
След като Адерин се отдалечи, Джил остана до огъня и се зачуди какъв ли странен деомер ще използва, за да подмами врага си навън. Все още размишляваше над това, когато Родри пристъпи откъм сенките безшумно като елф и седна до нея. Сърцето й заподскача от неволното докосване на ръкава му.
— Кажи ми нещо. Сигурна ли си, че Невин говореше истината, когато каза, че Уирдът ми е обвързан с Уирда на цял Елдид?
— Сигурна съм. Родри, пак ли се тормозиш, че оставяш на жена да се бие вместо теб?
— Е, та кой мъж не би се тормозил? Но не ми е само до честолюбието. Непоносима е мисълта, че може да пострадаш. По-скоро бих предпочел бардовете да ме осмиват, отколкото да рискувам и малкото ти пръстче.