Портите на Дън Бръдлин се разтвориха с глухо скърцане. С лорд Передир начело, основната част от армията на Родри се люшна напред, спря за момент, после препусна в атака, докато вражеските вълни се изсипваха от крепостта, завиваха и се разтегляха в нестройна редица, за да посрещнат удара. Облак метателни копия описа в небето висока дъга и над ливадата избухнаха войнствени крясъци.
— Заемете позиция! — изкрещя Родри на хората от своя отряд.
Бойците обкръжиха Джил, но се държаха на няколко крачки разстояние, за да й оставят свободно пространство, когато започне битката. Тя се изправи на стремето и огледа полето, над което вече се вдигаха гъсти облаци прах. Новек и хората на Корбин се биеха храбро, разделени на двойки — бяха спрели конете си хълбок до хълбок, но обърнати в различни посоки, и сечаха прииждащия противник. Джил зърна Передир в центъра на свирепата схватка близо до Новек. Шумът бе ужасяващ; кой знае защо, не бе очаквала от сражението тъй оглушителен звън и крясъци.
— Там! — изрева Слигин. — Ето го, излиза от портата!
Разпознаха го по зеления щит със сребърен ръб. Корбин препускаше на черен жребец, следван от група бойци. С пронизителен крясък Родри поведе напред своя отряд. Изведнъж той се разсмя — звук на хладна, свирепа ярост, долетял сякаш направо от дивите времена на Зората. Отрядът се устреми в галоп и нахълта сред схватката. Въртяха се, криволичеха, сечаха с лудешки викове, за да си пробият път към Корбин и Джил се чувстваше като сухо листо, понесено от течението.
Пред нея Родри се задавяше от безумен смях и Джил зърна как окървавеният му меч проблясва под слънцето. През подскачащата, кипяща маса от хора и коне едва го различаваше — двама от войниците на Корбин връхлитаха насреща, а Слигин се мъчеше да застане до него. Накъдето и да погледнеше, виждаше само ругаещи, удрящи хора; в безуспешен опит да се отдръпнат, изплашените коне се изправяха на задни крака. Изведнъж в задавения смях на Родри се вля тъй диво веселие, че Джил инстинктивно усети — заплашваше го смъртна опасност. Тя рискува да се изправи на стремето и забеляза как хората на Корбин се отдръпват, за да сторят път на господаря си. Той искаше да предприеме един последен опит да убие Родри и никой друг освен Джил не можеше да му попречи.
В този миг Джил обезумя. Кървава мъгла обагри света; от гърлото й избликна боен вик; вече не бе в състояние да разсъждава. Тя завъртя Изгрев, изплъзна се от смаяната охрана и препусна право към Родри, като сечеше, отбиваше и продължаваше да крещи. Когато някакъв мъж върху дорест кон се опита да застане на пътя й, Джил го атакува — това бе война на нерви и тя спечели, защото онзи отби настрани. Със съвършено движение Изгрев последва противника и Джил му нанесе удар отстрани, който го подметна в седлото. Преди човекът да се защити, тя завъртя меча обратно и го улучи в лицето. С пронизителен писък войникът рухна под копитата на собствения си кон.
Докато препънатият жребец рухваше на земята, Изгрев без команда прескочи през него и Джил се озова отвъд вражеската редица, вляво от Родри. Сред тълпата отсреща се мярна зелен щит със сребрист ръб. Докато отбиваше удар отстрани, Джил зърна лицето на Корбин — потен и озъбен, той замахваше срещу Слигин. Раненият Слигин изтърва меча и се вкопчи в седлото; следващият удар щеше да го довърши, но в този миг Джил изкрещя и плесна коня на Слигин с плоското на меча, за да отскочи назад. Един от бойците грабна юздите и побягна с господаря си.
— Корбин! — провикна се Джил. — Приготви се да срещнеш Уирда си!
Той я чу. Отметна глава и извърна очи към нея. Макар да бе покрита с пот и прахоляк, Корбин несъмнено разбра, че е жена, защото застина за част от секундата. Крещейки най-гнусните ругатни, които някога бе чувала, Джил отби удар отстрани и се устреми право към него. Изведнъж той завъртя коня и побягна, като разблъскваше собствените си хора. Един от тях изскочи пред Джил, за да прикрие отстъплението му.
— Страхливец!
Гласът й секна от ярост. Вече почти не се сещаше да отбива — само сечеше, удряше и се мъчеше да повали конника пред себе си. Внезапно той не издържа, врътна се и препусна позорно подир господаря си. Изгрев прескочи един мъртъв кон и тълпата остана назад. Под надвисналия прашен облак битката бушуваше из цялата ливада. Тук-там се сражаваха групички около един или друг лорд; разпръснати бойци влизаха в отделни двубои по всички краища на пасището; ранени мъже се щураха безцелно насам-натам. Далече отпред черният кон на Корбин бягаше от битката.