— Ето я и нашата Лийса — добродушно обяви лейди Кабрила. — Невин, това е жената на барда.
Невин се зачуди как е бил тъй глупав да си въобрази, че Уирдът му ще се изглади без затруднения. Той се поклони да целуне ръка на Лийса и промърмори някакви банални любезности, на които тя отвърна също тъй банално. Когато очите им се срещнаха, тя го позна. Невин зърна в тъмносините й очи внезапен проблясък на радост, после недоумение — явно се питаше защо й е тъй приятно да срещне този стар билкар. Този проблясък на радост надхвърляше толкова много всички надежди на Невин, че за щастието да я срещне отново, бе готов да изтърпи и най-тежкия Уирд.
Конското жертвоприношение се състоя в свещената дъбова горичка край селото. В уречения ден, точно преди залез слънце, селяните и хората на лорда се събраха в нестройна процесия около селския кладенец. Лорд Мароик коленичи пред старшия жрец Обин и му подаде юздите на великолепен бял жребец. Докато Обин държеше коня, младите жреци украсиха гривата му с имел. Когато запяха химни, жребецът отметна глава и изпръхтя, сякаш усещаше злокобния Уирд като невидим ездач върху гърба си. Обин го поведе напред под бавния ритъм на химните. Лорд Мароик тромаво се надигна и тръгна подир тях, следван от всички останали. Процесията навлезе в горичката, из която слънцето хвърляше дълги колони от златиста светлина. Далече навътре сред дърветата имаше олтар, но за разлика от олтара в храма, този тук не представляваше нищо повече от груба, почти необработена каменна плоча. Върху него бяха натрупани дърва за клада.
Обин задържа коня, докато двама млади жреци излязоха напред с кремък и огниво и запалиха съчките. Старшият жрец гледаше с присвити очи — ако огънят не прихванеше отведнъж, значи денят беше лош и жертвоприношението трябваше да се отложи. Когато пламъците лумнаха ярки и мощни, тълпата падна на колене.
Гуеран се постара да остане назад. Тъй като водеше Адерин, искаше да стои по-надалече, когато дойдеше време конят да срещне своя Уирд. Отегчен от монотонния ритъм на химните Адерин завъртя глава, за да огледа тълпата. Мъжете от едната страна, жените и децата от другата — всички живеещи в радиус от двайсет мили бяха се събрали тук да помолят божеството да пощади нивите им. Когато погледна към жените, Гуеран видя, че Лийса и Када също са изостанали назад — Када дори бе приготвила шал, за да закрие очи. Акерн дремеше в скута на майка си. С разгарянето на пламъците песнопенията ставаха все по-бързи и все по-мощни.
— Тате — прошепна Адерин. — Защо ще хабят хубавия кон?
— Шшшт. На ритуали не се приказва.
— Все едно, нищо няма да стане до пълнолуние.
Гуеран многозначително му показа длан и Адерин млъкна. Един млад жрец пое юздите на нервния кон от Обин, който пристъпи пред олтара, вдигна високо ръце и замоли божеството за прошка. Гласът му се засилваше и ускоряваше, все по-бързо и по-бързо, докато накрая закрещя в умолително ридание. Друг жрец наду меден рог и сред горичката се разнесе пресеклив древен вой, долетял сякаш от времето на Зората. После настана тишина. Обин измъкна от пояса си бронзов сърп и пристъпи към коня, който ужасено отметна глава. Когато рогът засвири отново, жребецът се задърпа, но бронзовият сърп вече летеше напред, проблесвайки в светлината на огъня. Конят диво изцвили, люшна се облян в кръв и безсилно рухна на колене.
Адерин се разплака на глас. Гуеран метна ръце около него, придърпа го в скута си и остави детето да зарови лице в бащината риза. Така бе най-разумно — да закрие очите му, докато жреците насичаха коня на парчета с дълги бронзови ножове. Като бард Гуеран отлично знаеше, че по времето на Зората жертвоприношението би било човешко и че този кон всъщност доказва растящото благоразположение на боговете към хората, но това знание едва ли щеше да утеши състрадателния Адерин. Докато жреците работеха, окървавени до лакти, роговете отново засвириха.
Най-сетне Обин отряза ивица кърваво месо и я обви в слой мазнина от бедрото на коня. С протяжен вой жрецът положи жертвоприношението сред огъня. Мазнината зацвърча и пламна, обгърната в облак дим.
— Велики Бел — изкрещя Обин. — Смили се.
— Смили се — изплака тълпата.
Младият жрец наду рога с всичка сила.
След малко ритуалът привърши. Тъй като Адерин плачеше сърцераздирателно, Гуеран го понесе на ръце, търсейки отчаяно с поглед Лийса из оредяващата тълпа. Вместо нея откри Невин, който се подпираше на едно дърво и гледаше пламтящия олтар с кисела усмивка.