Тревогите и горещината изпълниха с кошмари неспокойната й дрямка. Късно през нощта тя се събуди и чу зад стените на кулата странен звук. Докато лежеше и се мъчеше да разбере какво е това, двете деца нахълтаха в спалнята.
— Тате, мамо, духа вятър! — викаше Адерин. — Вятърът дойде! Ще вали!
Докато Гуеран се събуждаше с приглушена ругатня, Акерн се изкатери на леглото.
— Облаци, облаци, облаци, тате.
Адерин хвана Лийса за ръката и я задърпа към прозореца. Тя видя как буреносните облаци запълват небето и вихрено прелитат пред луната; усети опияняващия прохладен дъх на северен вятър. Над двора се надигна глъчка — хората изскачаха навън със смях, сочеха нагоре и радостно вдъхваха свежия вятър. Тъй като нямаше надежда да приспи отново децата, Лийса ги облече и заедно слязоха към блажената прохлада на двора. Малко преди разсъмване отекна гръмотевица и поройният дъжд най-сетне посипа мощни студени струи. Възрастни мъже и жени търчаха и се смееха като деца, а дъждът валеше, валеше и валеше.
С прилепнала по челото руса коса, Гуеран грабна Адерин и със смях го вдигна високо, за да види как зората пръска сребристи лъчи през дъжда.
— Видя ли, Адо? В крайна сметка се оказа, че конят не е похабен.
— Не го направиха жреците. Невин беше.
Отначало Лийса помисли, че момчето иска да каже „никой“, но после се сети за билкаря.
— Я стига! Какво общо има Невин?
— Видях как го направи. Сънувах го.
— Глупак! — изхили се Акерн. — Тате, Адо е глупак.
— Шшшт! — каза Гуеран. — Няма значение кой е повикал дъжда. Нали дойде, само това е важно.
Лийса се усмихна широко — селото нямаше да гладува тази зима. Но когато се обърна разсеяно да огледа двора, зърна Таник съвсем наблизо — беше се втренчил в нея, а дъждът се лееше по косата и лицето му. Изведнъж дъхът й спря. Усети, че се задушава от нещо, което не би могла да нарече другояче, освен ужас. Тя стисна ръката на Адерин.
— Време е да влизаме. Трябва да се изсушим.
Късно. Гуеран също бе видял Таник и докато се взираше в своя враг, Лийса разбра, че мисли за кръв.
Три дни валя без прекъсване. Всичко живо се прибра в кулата, около голямото огнище, където лорд Мароик пиеше със своите войници, а бардът ги забавляваше с песни. За голямо разочарование на Када, Лийса упорито не напускаше стаята, а това не оставяше на слугинята друг избор, освен да стои при нея. Най-сетне на третия ден скуката надделя над покорството.
— О, моля ви се, милейди, не може ли да слезем в залата? Да послушаме какво пее съпругът ви.
— Предпочитам да не го правя, но ако ти се иска, можеш да слезеш.
— О, благодаря! — Када радостно захвърли ръкоделието си в кошничката. — Сигурна ли сте, че не искате да дойдете?
— Не искам. Там ще е пълно с войници. — Лийса извърна очи. — Боли ме глава и не бих понесла шума.
Када бързо изтича долу в залата и седна на сламата пред огнището за слугите. Приятелката й Дула вече слушаше как бардът пее печални любовни песни — тъкмо каквито обичаше Када. От мястото си виждаше насядалите войници и широкият гръб на Таник бе само на няколко крачки от нея, ала сякаш ги разделяше целият свят. Када мислено го прокле и се запита как може да бъде тъй студен към нея. Толкова много мъже й казваха, че е красива. Когато Гуеран спря, за да си почине, Дула се приведе към нея и прошепна:
— Тано ме попита къде си. По-точно къде е твоята господарка, ама то е едно и също.
Изведнъж Када се зачуди дали наистина е едно и също. Когато идваше да се разхожда с тях, Таник винаги се обръщаше към господарката, а не към слугинята. Не би посмял да задява жената на барда, помисли тя, пък и аз съм по-красива от нея. Ала докато гледаше широкия гръб на Таник, тя се запита дали има на този свят жена, способна да разбере какво мислят мъжете.
Когато изгря ясно утро, Лийса разреши на Када да отведе Адерин на гости в стопанството. Докато момчето работеше с билкаря, Када си прекара чудесно в мамината кухня, обсъждайки последните клюки за сестрите си, които за нейна печал отдавна бяха женени. Това просто не беше честно! Уж всички я смятаха за най-красива, а си стоеше неомъжена, докато те вече си имаха съпрузи. Унесе се в мрачни мисли за тая несправедливост, но внезапно й хрумна нещо. Тя изтича до колибата на билкаря и завари отвън Невин и Адерин да разкопават край стената леха, където щяха да засадят билки.