— Добро утро — каза Невин. — Време ли е вече момчето да се прибира?
— О, не още. Само исках да си поговорим, трябват ми някои билки.
Невин я въведе в колибата, предложи й столчето и се облегна на стената. Када реши, че е много по-възпитан от Таник. Жалко, че не можеше да каже това на Таник, пък и да му кажеше, едва ли щеше да го развълнува.
— Чудех се дали правите любовни еликсири — започна Када. — Не мога да платя кой знае колко, но господарката ми дава по някоя пара от време на време.
— Девойка с твоята хубост не би трябвало да се нуждае от подобни боклуци, защото наистина са боклуци. Едно, че са неблагочестиви и друго — никога не вършат работа както трябва.
Када посърна. Неблагочестието не я вълнуваше особено, обаче не виждаше смисъл да прахосва пари за безполезни боклуци.
— Е, хайде — продължи Невин. — Чак толкова ли те пренебрегва Таник?
Када се запита дали това е работа на деомера или просто всичко й личи отдалече. Реши, че е второто и лицето й пламна от срам.
— Ами… не е много приятно да обичаш мъж, който не те обича.
— Без съмнение. Но дори да успееш, от Тано ще излезе много лош съпруг. Той е жесток и студен човек.
— Охо! Към някои не е чак толкова студен.
— Тъй ли? Почвам да разбирам. Май малко ревнуваме.
— Нечестно е и толкоз! Да се увърта около жена, дето вече си има мъж, пък и изобщо не го харесва.
— Слушай сега, девойче. Ако Таник е от мъжете, дето си падат по омъжени жени, не разбираш ли, че за теб ще е по-добре да потърсиш друг? Аз… — Изведнъж старецът млъкна и впи в нея леден поглед. — Коя жена, по-точно? Твоята господарка ли?
Обзета от паника, Када се помъчи да измисли някаква лъжа, но тия студени очи сякаш проникваха до дъното на душата й.
— Ами да, тя е. Ама истина ви казвам, сър, тя го ненавижда. Никога не би изневерила на съпруга си с него. О, богове, нали няма да кажете на Гуеран?
— Успокой се. Не бих сторил подобно нещо. И внимавай, дете, дръж си езика зад зъбите. Чу ли ме? Ако ти е мил животът, нито дума пред Гуеран.
Прекалено изплашена, за да говори, Када усърдно кимна. Щом Невин й обърна гръб, тя скочи и избяга от колибата.
Върховните властелини на Водите бяха обещали на Невин още една буря, която наистина пристигна след ден, влачейки подир себе си тих, напояващ дъждец. Въпреки лошото време Невин се загърна с плаща и потегли към крепостта на Мароик. Беше време да провери как биха се отнесли Гуеран и Лийса към възможността Адерин да му стане чирак. Освен това искаше да хвърли око на неприятното положение, за което неволно го бе осведомила Када. Когато конят стъпи на мокрия калдаръм в двора, Адерин се втурна насреща с метнат върху главата плащ.
— Чаках те! Знаех си, че ще дойдеш днес.
— И ето ме тук. Ще ми помогнеш ли да прибера коня?
Заедно намериха свободно място в обора и прибраха коня на сухо. Докато Невин сваляше мокрото седло, Адерин се подпря на стената и го загледа с широко разтворени очи, зад които се криеха безброй въпроси.
— Какво те мъчи, момко?
— Искам да те питам нещо. Как повика дъжда?
— Ехей! Откъде ти хрумна, че съм аз?
— Сънувах те. Седеше край реката и около теб блестеше голяма звезда. Беше като огън, само че синя. После кралете дойдоха при теб и почнахте да разговаряте. Четирима крале. Единият беше мокър до кости. После заваля.
Невин въздъхна. Вече нямаше и капка съмнение, че Адерин е бъдещият му чирак.
— Призовах вятъра и го помолих да духа. Въздушният крал се караше с Огнения и затова Земният крал ме помоли да разреша спора им. Също както върховният крал на Девери отсъжда в разприте между лордовете.
— Значи ти си върховният крал?
— Не съм. Просто така се изразих, за да стане по-ясно.
— На нас ли се сърдеха кралете?
— Не. Защо си мислиш така?
— Защото ако нямаше дъжд, щяхме да измрем от глад. Тате го каза.
— О, татко ти е прав, но кралете на Дивите земи не го знаят, разбираш ли? Между нас казано, май и не ги интересува. Толкова сме различни, че за тях изглеждаме като… да речем, като полските мишки за нас. Ако намериш прегладняла полска мишка, може да я нахраниш, но нима обикаляш из нивите, за да видиш дали мишките не се нуждаят от помощ?
Адерин се разсмя.
— А сега слушай внимателно — продължи Невин. — Дойдох да поговоря с баща ти. Трябва да решиш дали искаш напролет да дойдеш с мен и да изучиш всичко, което знам. Това е велика наука. Някой ден ще напуснем Блейдбир и дълго няма да се виждаш с тате и мама.