— Искате ли да ви оставя сама?
— Да, моля. Благодаря.
Невин слезе по спиралното стълбище и спря долу в сянката, за да огледа голямата зала. Край огнището на слугите Адерин си играеше с един от пажовете. Гуеран пееше балада от времето на Зората — печален разказ за греховната любов на лейди Мейва и лорд Беноик. Изневяра. Невин усети деомерското предупреждение и се озърна към Таник, който седеше между войниците и гледаше барда с широка надменна усмивка. От време на време Гуеран обръщаше глава към него и също се усмихваше. Ах, богове, помисли Невин, закъснял съм… Гуеран вече знае. Песента се лееше куплет подир куплет, докато най-сетне дойде жестокият край — Беноик лежи мъртъв в нозете на оскърбения съпруг. Таник рязко се изправи и с широка крачка напусна залата.
Гуеран въздъхна, остави арфата и избърса с ръкав потното си лице. Скочи от масата, пое халба пиво от ръката на пажа и бавно тръгна към Невин.
— Трябва да си почина. Тук е адски опушено, а това се отразява на гласа.
— Сигурно. Чудесно пееш, приятелю, макар да избираш твърде странни балади.
Гуеран надигна вежди.
— Печалната участ на лорд Беноик май срещна уши, които са хванали мазоли от подобни истории — поясни Невин.
— Много ми се ще да ги отрежа, ако говорим за един и същ човек.
— Само най-умел майстор на меча би съсякъл ястреба в полет, приятелю.
— Точно това си мислите всички, нали? — Гласът на Гуеран стана студен и безизразен. — Че ще се свивам от страх пред един недодялан войник само защото той може да върти меча, а аз не мога. Казвам ти, по-скоро бих умрял, отколкото да живея като страхливец.
— Дано не се наложи да го докажеш на дело.
Гуеран сви рамене и жадно отпи от халбата.
— Е, хайде — каза Невин. — Ако споменеш на лорд Мароик, че Таник се увърта около жена ти, лордът ще го изгони. Мароик искрено почита професията на барда.
— Така е, но това само би опетнило името на Лийса. Представям си как старите клюкарки ще клатят глави и ще разправят, че няма дим без огън, а смрадливите рицари ще я зяпат с похотливи усмивки. Що за мъж съм, ако не мога да защитя жена си?
— Един мъртвец не може да защити никого.
— О, не се безпокой. Нямам желание да умра и да оставя горката си Лийса вдовица. Това беше само един вид предупреждение за нашия ястреб. Простакът май искрено вярваше, че не подозирам. Е, сега разбра. Сложих го на място.
Звучеше съвсем разумно, ала ледените тръпки на деомера подсказаха на Невин, че Гуеран лъже.
Преглеждайки богатия запас от древни балади, скътани дълбоко в паметта му, където не би могъл да се добере нито един крадец, Гуеран с изненада откри, че огромен брой от тях са посветени на изневярата. Това сякаш бе едно от най-разпространените забавления на благородниците — нещо като лова със соколи, само че с много по-кървав завършек. Всяка вечер бардът изпяваше по една балада за изневярата и гледаше втренчено Таник, докато наближаваше неизбежния зловещ край. Несъмнено войникът го слушаше — личеше по стегнатата челюст и студените пламъчета в очите му. Но не само Таник имаше остър слух. Около седмица след началото на този двубой, една вечер Дорин пресрещна Гуеран насаме.
— Слушай, барде, какво ще речеш за някоя по-приятна песен? До гуша ми дойдоха тия страсти по чужди съпруги.
— Тъй ли, капитане? И на мен ми дойдоха до гуша.
Дорин болезнено присви очи и отметна глава като кон, който се мъчи да прогони досадна муха.
— Да не мислиш, че съм сляп? — добави Гуеран.
— Извинявай. Срамота е това — да задиряш чужда жена.
— Точно така. Радвам се, че споделяш моето мнение. Има ли нещо лошо в това да засрамиш някого, ако си го е заслужил?
— Не само че няма, но и е право на барда.
При следващата балада Гуеран забеляза със задоволство, че щом стана дума за изневяра войниците почнаха да извръщат глави от Таник. Няколко вечери наред Таник упорито криеше нос в халбата си, а в критичните мигове на песента едва дишаше. Когато прецени, че времето е назряло, Гуеран подхвана неприличната песничка за похотливия мелничар, който си въобразявал, че може да прелъсти жената на кръчмаря. Жената обаче през цялото време споделяла с мъжа си и той причакал мераклията с двама яки приятели. Натъпкали мелничаря в празна бъчва, търкулнали го през цялото село и го пуснали да плава по реката. Докато другите войници се превиваха от смях, Таник пребледня като платно.
Рано на другата сутрин той пресрещна Гуеран на двора.
— Копеле гадно — изръмжа Таник.
— Я гледай ти! Че с какво толкова съм те оскърбил?
Капан! Таник не можеше да се оплаче от избора на песните, без да признае собствената си вина.