— Ако се чувстваш засегнат с нещо — спокойно продължи Гуеран, — то моля, заповядай да се оплачеш пред лорд Мароик. С радост ще приема неговата присъда.
Таник пламна до корена на косите, завъртя се и тръгна настрани. Гуеран се усмихна зад гърба му. Глупецо, помисли той, оръжията на барда са по-яки от стомана. Знаеше, че още при първа молба лорд Мароик би уредил нещата тихомълком, ала искаше нещо повече. Изгонването на Таник нямаше да е достатъчно отмъщение.
Същата вечер, след още една балада за гибелна изневяра, Гуеран поиска от Мароик разрешение да изпее новата си песен за лов през лятото. Тъй като обичаше лова, лордът охотно му разреши. Докато настройваше арфата, Гуеран забеляза как Таник надига глава от халбата — очевидно смяташе, че за тази вечер е свършено с подигравките. Бардът запя за ливади, над които летели соколи, а най-високо се реел ястребът и за забава връхлитал над красивите птици. Войниците се умълчаха и впериха погледи в Таник, който бе стиснал халбата тъй силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Гуеран продължаваше да пее за прекрасната бяла гълъбица, която била любимка на едно момче от градчето, но жестокият ловец пуснал ястреба си по нея. Настървен да я сграбчи в ноктите си, ястребът полетял над ливадата, а тя отчаяно пърхала пред него и сърчицето й примирало от страх. Ала тъкмо когато ястребът вече връхлитал, от храстите изскочило момчето, което обичало гълъбицата и го простреляло право в сърцето.
— И тогаз гълъбицата бяла към любимия свой полетяла — пропя Гуеран, после внезапно замлъкна насред куплета.
По-бял от гълъбицата, Таник скочи на крака и се втурна напред през залата. Гуеран остави арфата и се усмихна спокойно.
— Копеле — прошепна Таник. — Стига толкова!
— Как тъй стига? До края има още много, приятелю.
С едно светкавично движение Таник изтегли меча от ножницата и замахна, но Гуеран беше готов. Докато в залата избухваха крясъци, той се отметна назад и падна от масата. Претъркаля се по сламата на пода и успя да се изправи тъкмо навреме, за да види как войниците обкръжават нападателя. Те сграбчиха Таник, повалиха го и изтръгнаха меча от ръката му. Жените пищяха, лорд Мароик бе скочил на крака и крещеше за тишина. Най-сетне в залата настана мълчание. Слугите се притискаха към стената; няколко слугини ридаеха. Трима мъже изправиха Таник, като държаха ръцете му извити зад гърба.
— Каква е тая работа? — кресна Мароик. — Полудял ли си? Да вдигнеш меч срещу бард, и то невъоръжен!
Таник се тресеше в хватката на другарите си и нямаше сили да отговори. Гуеран пристъпи напред, като се мъчеше да изглежда объркан.
— Ако толкова не ти е харесала песента, можеше просто да ми кажеш.
— Копеле! — изрева Таник. — Гадно копеле! Нарочно го направи. От дни насам ме тормозиш!
— Затваряй си устата — изръмжа Мароик, пристъпвайки към него. — Откъде накъде бардът ще върши подобно нещо?
И капанът щракна окончателно. Таник отчаяно се озърташе, сякаш умоляваше някой да му помогне. Пребледнелите войници мълчаха — никой не смееше да си навлече омразата на барда.
— Избухливостта е простима, но не и светотатството — продължи Мароик. — Много ми е неприятно, обаче законът си е закон. Изведете този човек и го обесете. Още сега. Искам да свършим веднага.
Таник се олюля в ръцете на войниците, като че беше готов да припадне. Край огнището Када изпищя, разплака се и изтича към стълбата.
— Жестоко е, не ще и дума — заяви Мароик пред всички присъстващи. — Но който вдигне меч срещу моя бард, не ще доживее да се похвали с това. Би ли дръзнал някой да оспори присъдата?
Когато всички боязливо поклатиха глави, Мароик кимна доволно.
— Хайде, обесете го. Вземете факли и го бутнете от стената. Няма смисъл да се тормози чак до сутринта. Искам да свършим веднъж завинаги.
С див боен вик Таник направи отчаяно усилие да се изтръгне на свобода, блъскайки с голи ръце бившите си другари. Навярно се надяваше да го посекат с меч, но войниците го повалиха на пода и здраво завързаха ръцете и краката му. Докато влачеха осъдения към вратата, Гуеран напрегна цялата си воля, за да не се усмихне.
Два часа след разсъмване из Блейдбир се пръсна мълва, че лорд Мароик е обесил един от войниците си за нападение срещу барда. Когато я чу, Невин най-напред си помисли, че подобна глупост от страна на Герейнт не го изненадва. После си спомни, че Таник всъщност не е Герейнт, а Гуеран е много по-умен от някогашния Блейн. Сипейки тихи ругатни, Невин изтича да оседлае коня.
За щастие когато пристигна, тялото на Таник вече беше свалено. Слугата, който пое юздите на коня, му съобщи, че тъй като жреците отказали да извършат погребални ритуали за обесен човек, Таник вече бил заровен в безименен гроб зад дъна. Невин потърси Гуеран и го намери сам в стаята му.