— Ти май очакваш неприятности — каза Кълин.
— Е, не че ги очаквам — възрази търговецът. — Просто е най-добре човек да се подсигури, щом си има работа със западняците.
— С кои?
Дрегид се усмихна доволно, сякаш пазеше някаква важна тайна.
— Едно племе от далечния запад. Не са обикновени елдидци — адът ми е свидетел, хич даже не са, обаче отглеждат най-добрите коне в цялото кралство и дават мило и драго за железни стоки. Не че съм си имал неприятности с тях, няма такава работа, само че мулетарите стават малко… е, малко странни из ония далечни пущинаци. Затуй ми се ще да дойдеш.
— Щом е тъй, идвам. Работата си е работа.
— Великолепно! Като продадем стоката, ще се върнем през Канобейн. Това е едно малко градче край морето. Там може да си намериш по-свястна работа. Подочух, че напоследък около Канобейн нещо се мътело.
— Добре тогава. Вечерта преди тръгването прати някое момче да ми се обади.
След като Дрегид излезе, Кълин забеляза, че Джил избягва да го погледне в очите.
— И как разбра, че ще дойде?
— Не знам. Просто така ми хрумна.
Кълин не настоя. Дъщеря ми е, помисли той, но кълна се в боговете, понякога се питам дали я познавам.
Както често се случваше, над Дън Канобейн бе паднала гъста и хладна лятна мъгла. От фара долитаха тежките, бавни удари на голямата бронзова камбана. В броха слугите бързаха да разпалят огнищата. Лейди Ловиан, вдовица-владетелка на Аберуин и по една случайност пълноправен тиерин на областта около Канобейн, наметна плаща с цветовете на своя клан — сиво, червено и бяло — преди да слезе в голямата зала. Около огнището за слугите се грееха нейните петдесетина войници. Край почетната камина бяха коленичили молителите, дошли да дирят правосъдие. Местният сапунджия Исгерин беше мършав, с прошарена коса и леко лъхаше на лой, макар да се бе издокарал с чиста риза и раирани бриги за важното посещение.
— Говорете, добри ми сър — каза Ловиан. — Винаги съм готова да чуя дори и за най-дребната неправда. С какво са ви обидили?
Исгерин се изчерви.
— Ами… ваша светлост, става дума за дъщеря ми.
— Дете ли чака?
— Чака, ваша светлост, сигурно и сама се досещате, инак щях ли да ви безпокоя?
Отсреща войниците застинаха в трепетно очакване и наостриха уши.
— Е, хайде — добродушно подкани Ловиан. — Кажете името на бащата.
— Ами… ваша светлост. — Исгерин дълбоко си пое дъх. — Тая хитруша се кълне, че бил вашият син.
Войниците дружно въздъхнаха с облекчение, а Ловиан се навъси.
— Наистина се кълне — жално добави Исгерин. — Вие сигурно не вярвате…
— О, напълно вярвам, добри ми човече. — Ловиан хвърли поглед настрани и видя пажа да се спотайва под спиралната стълба. — Карадок, бягай да намериш лорд Родри и веднага го доведи.
Пет безкрайно неприятни минути двамата чакаха, докато ухилените войници си шушукаха край огнището. Исгерин се взираше в рогозките по пода, а Ловиан се мъчеше да прикрие яда си под маската на величава безпристрастност. Дори и в най-добри времена хората почваха да мърморят, щом някой лорд вземеше да се отнася към дъщерите на свободните граждани като към дивеч в личния си резерват. А сега, когато някои от васалите на Ловиан оспорваха нейната власт, най-малко й трябваше да подклажда сред народа симпатии към бунтовниците. Най-сетне Родри пристигна, като си подсвиркваше безгрижно. Навършил двайсет години само преди месец, той беше висок и толкова красив, че Ловиан не изпитваше гняв, а само съчувствие към сапунджийската щерка. Когато Родри забеляза Исгерин, доброто му настроение секна мигновено и сетните съмнения на Ловиан се изпариха.
— Ето те значи! — отсече тя. — Добрият Исгерин твърди, че си зарязал дъщеря му с дете. Вярно ли е?
— Откъде да знам дали е вярно? Може да е била и с друг мъж.
— Тъй ли? Ти сериозно ли искаш да повярвам, че би стоял със скръстени ръце, докато някой задява твоето момиче?
— Ами… — Родри взе да човърка рогозките с връхчето на ботуша си. — Право да си кажа, бих му прерязал гърлото.
— Така си и мислех.
— Ваша светлост — намеси се Исгерин. — Вярвайте ми, досега винаги е била много добро момиче. Направо разби сърцето на майка си, тъй да знаете, ама кой съм аз, че да се пречкам на негово благородие, макар да ми се чинеше, че доста честичко взе да наминава към нас. Знаех си, че не го праща ваша светлост да прибере полагаемия се дял от сапуна.
Това вече бе отвъд границите на всяка човешка издръжливост. Войниците избухнаха в гръмовен смях и се смушкаха с лакти. Родри се завъртя свирепо към тях и веднага настана тишина.
— Бедни ми Исгерин — каза Ловиан. — Добре тогава, ще се погрижа за дъщеря ти. Ще й осигуря зестра, а с пари в джоба несъмнено ще си намери добър съпруг, та макар и целият град да узнае за скандала. Ако бебето се роди живо и здраво, донеси го при мен. Ще му намерим дойка и ще се погрижим за него.