— Ваша светлост! — В очите на Исгерин бликнаха сълзи. — Не очаквах подобно великодушие, ваша светлост. Аз наистина…
Ловиан рязко махна с ръка.
— Дори и незаконен, потомъкът на един лорд може да бъде полезен, стига да е отгледан с тази цел. Кажи на дъщеря си, че ще се погрижим добре за детето.
Като се кланяше непрестанно и сипеше несвързани благодарности, Исгерин отстъпи заднешком, после изтича навън. Родри явно имаше желание да стори същото, но Ловиан стисна ръката му и го помъкна към стълбището.
— Искам да поговоря с ваше благородие. И то незабавно.
Оклюмал като бито псе, Родри я последва към личните й покои на втория етаж. Приемната беше тясна и претъпкана с реликви от дългото родословие на фамилията Мелуейд — проядени от молци еленови глави, ръждиви мечове, прашен церемониален боздуган и редица щитове с отдавна забравени гербове. В ъгъла имаше поставка за книги, украсена с изображение на борещи се язовци — символ на рода Мелуейд, преди да получи Аберуинското гуербретство — а върху нея лежеше препис на книгата, написана лично от родоначалника на клана, принц Мел Ясновидеца. Щом влязоха, Ловиан зашлеви Родри през лицето.
— Зверче такова!
Родри се тръшна на стола, изпъна нозе и мрачно впери поглед в щитовете по стената.
— Сърцето ми се къса, като знам, че съм я опозорил. Повярвай, благодаря ти от сърце, че беше толкова щедра към горкото момиче.
Ловиан се зачуди дали го казва само защото знае какво би искала да чуе. Тя въздъхна, седна насреща и го остави за няколко минути да се пече на бавен огън. Беше родила общо четирима синове. Най-големият, Рийс, сега управляваше като гуербрет на цял Аберуин; вторият бе умрял още невръстен; третият бе загинал в сражение. Родри беше най-малкият. Малко преди неговото раждане съпругът й си бе намерил млада любовница и посещаваше толкова рядко законното ложе, че Ловиан повече не зачена.
Любовницата роди две незаконни дъщери и Ловиан трябваше да се погрижи за тях. А сега Родри възмъжаваше и почваше удивително да напомня покойния гуербрет Тингир.
— Време ти е да се ожениш — каза най-сетне Ловиан. — Можеш поне да създадеш някой и друг законен наследник, щом толкова ти допада тая работа.
Родри се намръщи.
— Чудя се дали самата Богиня не проваля всеки твой годеж, защото знае какво представляваш — продължи Ловиан. — Вече три пъти се опитах да те оженя и всеки път тя се намесва, за да опази горкото момиче.
— Майко, кълна се във всички адски ледове! Съжалявам, искрено съжалявам! Знам колко ти трябват парите, които прахоса току-що по моя вина, знам как се нуждаеш от подкрепата на гражданите, а и наистина ме боли сърцето за горката Олуен.
— Трябваше да помислиш за това преди да й запретнеш полата.
— Майко!
— Не искам повече да чувам подобни истории. А тая чаровна усмивка си я запази за девойките, само не им давай възможност да трупат зестра от нея.
Родри скочи от стола, изхвръкна навън и затръшна вратата зад себе си толкова силно, че мечовете по стените зазвънтяха. Ловиан си позволи да се усмихне.
До края на деня Родри упорито я избягваше, което не бе трудно в дън с размерите на Канобейн. Можеше да се каже, че крепостта е на самата западна граница на Елдид, защото по-нататък нямаше нищо. Извисяваше се върху стръмна канара над вълните на Южното море. Каменните стени ограждаха около осем декара двор. В средата му се издигаше четириетажен брох, обкръжен от бараки, навеси и лятна кухня. Откъм морето стърчеше Канобейнският фар — трийсетметрова кула с външна винтова стълба чак до върха, където в ясните нощи пазачът и неговите синове палеха грамаден огън под каменната козирка, а мъгливо време биеха бронзовата камбана.
Зад дъна покрай скалистия бряг се разстилаха безкрайни пусти степи, а навътре в сушата бяха личните владения на Ловиан. Мястото беше уединено и подходящо за оттегляне от житейската суета… стига да може човек да се оттегли. Ловиан бе получила Канобейн като сватбен дар от рода Мелуейд и след смъртта на съпруга си пристигна тук — колкото се може по-далече от изкушението да се бърка в делата на новия гуербрет. Ала само преди година единственият й брат бе убит заедно със сина си в една от схватките на стара кръвна вражда. Тъй като нямаше друг наследник, бащините им владения преминаха към Ловиан според онзи специален закон, който се грижеше имотите да останат в клана, дори ако трябва да ги получи жена. Макар и омъжена за Мелуейд, по кръв тя си оставаше от Клу Кок, клана на Червения лъв, притежаващ от век насам обширни земи в Западен Елдид.