Кръв и клан, деца и внуци — около това се въртеше целият живот на всеки благородник. За това мислеше и Ловиан през целия мъглив летен ден в Канобейн. От сърце се надяваше незаконното дете на Родри да е момиче, а не момче и да наследи бащината си хубост. В такъв случай Ловиан би могла подир време да ожени девойката за някой от многобройните си безимотни познати. След като тя наследи тиеринството, Червения лъв й бе оказал огромна услуга, като прие Родри в клана и по този начин му даде възможност да наследи от нея земите, които иначе биха попаднали у гуербрета за преразпределяне. Самолюбивият Родри си въобразяваше, че Ловиан го е сторила от майчина обич, но в действителност я движеха далеч по-земни мотиви и осиновяването му в новия клан беше избор на по-малката от две злини.
Когато тя получи владението, някои от васалите започнаха да роптаят, че ще трябва да се подчиняват на жена, макар че всичко беше законно и историята помнеше подобни случаи. След като Родри стана пълноправен наследник, недоволните би трябвало да се успокоят при мисълта, че знаят кому ще се подчиняват след броени години. В края на краищата, Ловиан не беше безсмъртна; със своите четирийсет и осем години тя се смяташе за старица в този свят, където изтощените от множество раждания жени често умираха още на трийсет. Васалите трябваше само да поизчакат и скоро щяха да имат мъж за тиерин. Ала някои не желаеха да изчакват.
Тъкмо преди вечеря в дъна пристигна лорд Слигин, един от васалите на Ловиан, чиито земи бяха на десетина мили източно от нейните. Изглежда, че сериозно го тревожеше опасността от избухване на метеж. На трапезата той не изрече нито дума пред толкова любопитни уши, но Ловиан усещаше безпокойството му, просто защото Слигин беше от хората, чиито мисли са изписани върху лицето. Тя искрено харесваше този як, червендалест мъжага на средна възраст с буйни руси мустаци и дяволити сини очи. Беше му оказала честта да вземе за паж неговия син Карадок. Тази вечер Каро наля медовина на баща си и изкусно разряза печеното. Когато момчето се отдалечи, Слигин призна, че е доволен от сина си. После кимна към празното място на Родри.
— И като стана дума за синове, къде е вашият момък?
— Сигурно яде каквото е изпросил от кухнята. Не смее да ми се мерне пред очите.
— Какви ги е забъркал пак?
— Разплака едно момиче от простолюдието.
Слигин въздъхна и пресуши чашата си.
— Като го знам как омайва девойките, трябваше да се случи рано или късно. Аз и съпругата ми ще сметнем за чест, ако ни поверите детето.
— Искрено благодаря. Ако се роди живо, ще ви го пратя заедно с дойката. Много се радвам, че имам толкова верен васал.
— За разлика от някои други, а? — Слигин помълча многозначително. — Е, дали бих могъл след малко да поговоря насаме с ваша светлост?
— Можеш, и то веднага след като привършим.
Както бе подозирала, Родри изобщо не се появи на трапезата. Щом привършиха, тя отведе Слигин в приемната си. Вече знаеше, че начело на недоволството от нейната власт стои лорд Корбин от Бръдлин и че е пуснал навсякъде пипала, за да узнае колко благородници биха го подкрепили в открит бунт.
— Не са толкова глупави, че да ме търсят — каза Слигин. — Но аз си имам начини да събера вести оттук-оттам. Сега са привлекли Новек и това искрено ме опечалява. Имах го за по-достоен мъж.
— Аз също.
— Е, чудя се как ли смятат тия глупци да измъкнат кестените от жаравата. Да не би да са забравили, че над тиеринството се простира властта на гуербрета, който е и ваш син?
— Може би имат основания да смятат, че Рийс няма да използва своето право на намеса. Навярно парите си казват думата. Вярност и преданост често отстъпват, щом се опре до налози и такси.
— Цинично говорите, ваша светлост.
— Какво пък. — Ловиан вирна глава. — Когато направих Родри свой наследник, знаех, че изборът е опасен. Лордовете от този ран първо плащат данъци на клана Мелуейд, защото Рийс е гуербрет. А чрез мен плащат и на Клу Кок. Смятат, че когато умра, ще плащат двойно на един клан, защото за тях Родри ще си остане Мелуейд, независимо колцина от братовчедите ми гарантираха за неговото осиновяване. Не се съмнявам — точно това ги тормози.
Слигин изпръхтя като сърдито муле.
— Разбирам. А ако проточат бунта достатъчно дълго, за да отсъди Рийс в тяхна полза, той ще присъедини земите ви към гуербретските владения и така васалите ще плащат само веднъж. В името на всички богове и съпругите им, нима Рийс наистина би ограбил собствената си майка заради някакви жалки пари?