— Името ми е Лодлейн — каза мъжът със странно мек и напевен глас. — Носите ли добри оръжия?
— Имам мечове от лугкарнска стомана, добри ми сър. По-добри от тях трудно ще намерите.
Докато разглеждаше мечовете, Лодлейн не погледна към Джил и без сама да знае защо, тя изпита облекчение. Макар че човекът се държеше любезно, в него имаше нещо, от което я побиваха тръпки, а отгоре на всичко направо вонеше на розова есенция. Най-сетне той безпогрешно си избра меч.
— Много добре, драги сър — каза Дрегид. — За вас ли е?
— Не, за господаря ми в знак на почит.
— Не ще и дума, уместен дар. А сега за цената. Срещу такъв меч обикновено взимам един добър кон.
— Какво ще речете за една златна монета? — хладно се усмихна Лодлейн. — Имам пари, за разлика от вонящите дрипльовци по тия места.
— Великолепно. Наистина добра цена.
— Даже прекалено добра, но за някои неща човек не бива да се пазари.
Макар че се престори на потресен от последните думи, Дрегид побърза да грабне от ръката на Лодлейн деверийския златен регал. Даже намери парче платно, за да увие меча, придружи клиента до коня и задържа юздите докато Лодлейн се качваше на седлото. Съветникът кимна високомерно и се отдалечи с изяществото на човек, който е прекарал почти целия си живот в езда. Дрегид озадачено се почеса по брадата.
— Странен човек, девойче. Всякакъв народ съм виждал в занаята, ама тоя е наистина странен.
— Прав си. По едно време се зачудих дали не купува меча, за да намушка господаря си.
— Чудна работа, и на мен ми хрумна нещо подобно. Ама и ние сме едни… чешем си езиците за човек, дето изобщо не го познаваме. Ами видя ли му коня? Западняшки е — от ония, дето съм тръгнал да търся. Господарят трябва много да го цени, за да му даде толкова скъпо животно.
Тази нощ Джил видя в съня си нещо нелепо, но тъй ясно и последователно, дотолкова изпълнено с дребни подробности, че по-късно въпреки всички съмнения трябваше да го приеме за истина. Видя как Лодлейн сваля дрехите си сред някаква стая, после пристъпва към прозореца. Чу го да пее високо на непознат език; сетне около него изведнъж бликна синкава светлина и той се преобрази в огромен червен ястреб. Когато се хвърли от перваза и полетя над полето, тя сякаш летеше малко по-високо от него. Внезапно той се стрелна надолу като истински ястреб и след малко се извиси със заек в човката. Едва сега Джил осъзна неестествените му размери. Стресната, тя подскочи и се събуди. До нея спокойно хъркаше Кълин. Сънят беше тъй отвратителен, че я побиха тръпки.
За да прогони спомена, тя стана и отиде да се разходи край реката. Под лунните лъчи Дивите на водата лудуваха из плитчините и ги изпълваха с рой лица от сребриста пяна. Когато потопи ръка, за да ги повика, те се струпаха наоколо и взеха да трият лъскави гръбчета в пръстите й.
— Познавате ли съветника Лодлейн?
Ужасът им бликна насреща й като вълна. Те изчезнаха безследно и реката се превърна в обикновена течаща вода. Джил изтича обратно към лагера и се зави презглава, сякаш това можеше да я скрие.
За нейно голямо облекчение, на следващия ден керванът потегли рано, изтрополи по платения мост и се отправи на запад, оставяйки Лодлейн далече назад. През цялото утро хора и мулета бавно пътуваха през процъфтяващите земи на Елдид, покрай ниви с каменни огради по синорите, кръгли селски къщурки и пасища, по които пасяха бели крави с ръждивочервени уши. Джил ту яздеше най-отзад заедно с Кълин, ту избързваше отпред при Дрегид, който като истински търговец страшно обичаше да приказва. От него узна още за целта на пътешествието.
— Наричаме ги западняшки коне — обясни Дрегид. — Дори и кобилите им са по-високи от нашите жребци, а по-издръжливи от тях не се намират по целия свят. Но най-важното е друго, девойче. Някои от тях са златисти… е, всъщност жълтокафяви, но като ги огрее слънцето, можеш да се закълнеш, че са от чисто злато.
— Проклятие! Един сребърен кинжал сигурно цял живот да събира, пак няма да има пари за такъв кон.
— И за половин няма да събере. Западняците им знаят цената и се пазарят здравата. Обаче си струва. Ако намеря добър златен жребец за разплод, гуербретът на Каминуейн ще го вземе за две златни монети.