— Ами, не ги разбирам много…
— …тия женски работи, нали? — Ловиан леко надигна вежди. — Крайно време е да разбереш, че от тия „женски работи“ зависи силата на всеки клан в кралството. Ако чичо ти бе имал незаконен син, аз нямаше да получа тиеринството. Помисли си върху това.
Родри се отпусна на един стол и заби поглед в пода. Ловиан с въздишка се настани до него.
— Лошото е, че не си отгледан за владетел — каза тя. — Никой не си е помислял, че имаш какъвто и да било шанс да наследиш нещо, затова баща ти се постара да получиш най-доброто военно обучение и спря дотук. Трябва да се ожениш час по-скоро и то за подходяща жена. — Тя помълча и го огледа. — Сигурно би те наскърбило, ако е от простолюдието или по-възрастна от теб.
— И още как!
— Помъчи се да бъдеш благоразумен. Аз… хей, какъв е тоя шум?
Едва сега Родри осъзна, че наистина от няколко минути на двора се вдига врява. Като благодари мислено на боговете, той стана и надникна през прозореца. Слугите бяха наизскачали да посрещнат отряд конници. Родри различи изображението на дракона по щитовете им и плаща на водача в синьо, сребристо и зелено.
— Кълна се в парчето на шопара! — възкликна Родри. — Та това е Рийс.
— Ако обичаш, внимавай как говориш пред брат си. Ще ти бъда много признателна.
Когато слязоха в голямата зала, завариха Рийс до почетното огнище. Плащът му вече беше метнат в края на дългата маса — знак, че в присъствието на гуербрета тиеринската власт остава на втори план. На ръст Рийс беше колкото Родри, но много по-як и набит. От рода Мелуейд бе наследил черна коса и сини очи, ала в лицето му нямаше изящество — тежка челюст, подпухнали клепачи, малки очички над високите скули. Когато Ловиан се поклони, Рийс отвърна на поздрава с топла усмивка. На Родри изобщо не обърна внимание.
— Добър ден, ваше превъзходителство — каза Ловиан. — Какво ви води насам?
— Не бих желал да обсъждам това на всеослушание.
— Разбирам. В такъв случай да се оттеглим горе.
Когато Родри понечи да ги последва, Рийс се обърна към него и изръмжа:
— Погрижи се хората ми да бъдат настанени както трябва.
Тъй като това бе пряка заповед от самия гуербрет, Родри стисна зъби и се подчини. Копеле, помисли той, ще обсъждаш войната насаме с майка ни, а става дума за моята кожа.
В присъствието на Рийс приемната изглеждаше още по-тясна. Вместо да седне, той закрачи напред-назад, хвърляйки от време на време погледи през прозореца. Ловиан използва мълчанието му, за да подреди мислите си. Предстоеше деликатен разговор по болната тема за баланса на силите помежду им. Като гуербрет Рийс беше неин господар, тъй че законът я задължаваше да изпълнява всяка негова заповед, ала от друга страна тя му беше майка и обичаят изискваше от него да я почита и да се вслушва в нейните съвети. Вече цяла година двамата се въртяха около тази сложна позиция като в някакъв причудлив танц.
— Защо дочувам слухове за бунт по тия места? — запита най-сетне Рийс.
— Значи са стигнали и до Аберуин?
— Естествено. — Той доста уместно цитира старата поговорка: — „Рано или късно всичко изскача под носа на Аберуинския гуербрет.“
— А чу ли се и това, че Слигин вярва на слуховете?
— Слигин не е човек, дето говори на вятъра. Разполага ли с доказателства — да речем писма, или нещо чуто лично от него?
— Не… поне засега. Ако ваше превъзходителство пожелае, мога да го повикам.
— Искаш ли да подадеш официално оплакване? Не вярвам да излезе нещо сериозно, ако представиш само безпочвените твърдения на Слигин.
— Без съмнение, особено ако ваше превъзходителство вече твърдо смята, че става дума само за безпочвени твърдения.
— Стига, майко! Корбин беше един от най-верните васали на брат ти. Когато наследството премина към теб, той охотно даде клетва за преданост, нали така? Откъде накъде изведнъж ще зареже всичко, за да се разбунтува?
Ловиан знаеше, че споменаването за деомер би предизвикало само високомерно презрение. Рийс изтълкува погрешно мълчанието й.
— Разбира се, стига вината да не е в Родри — добави той.
— И защо си мислиш, че вината може да е в Родри?
— Той все още е зелен хлапак, а слуховете плъзнаха едва след като ти го обяви за наследник. Лично аз не смятам, че е способен да управлява. — Рийс рязко вдигна ръка, за да спре възраженията. — Знам, че умее да върти меча. Но да водиш хората в бой е далеч по-лесно, отколкото да вразумяваш собствените си васали. Сигурен съм, че ако му отнемеш наследството, всички тия слухове за бунт ще заглъхнат.
— Нямам подобно намерение.
— Тъй ли? Е, ако Слигин събере убедителни доказателства, аз разбира се ще обявя, че имаш пълното право на власт над тия земи.