Джил едва ли би се смаяла повече, ако видеше някоя дресирана мечка да запее като бард. Нейният здравомислещ баща… да говори за деомер?
— Добре де — изръмжа Кълин. — Казах ти, че звучи смахнато.
— Всъщност не. Мисля, че си прав.
Той я погледна по-внимателно, после кимна, сякаш бе очаквал тя да отсъди. Джил усети как по гърба й плъзва хладна тръпка. Като че ли напук, сивото джудже изникна наблизо, ухили се и пак изчезна.
— Тате, никога няма да те напусна. Ако мислиш такова нещо, значи наистина си се побъркал.
Явно облекчен, Кълин й се усмихна.
— Добре тогава, миличко — каза той. — Извинявай. Щом искаш, гледай пазарлъците. Скоро ще си заминем.
Джил използва момента, за да се върне при търговеца. Докато сядаше до Дженантар, той озадачено вдигна вежди.
— Баща ти май смята, че не съм подходяща компания?
Джил вдигна рамене. Той понечи да каже още нещо, но изведнъж скочи с ругатня, защото назряваха неприятности. Двама западняци спореха с уплашения Дрегид, който стискаше здраво последния меч от лугкорнска стомана. Джил последва Дженантар и разбра, че и двамата искат да го купят.
— Я стига! — кресна Дрегид. — Не съм го обещал нито на единия, нито на другия.
Двамата мълчаливо се гледаха и гневът обезобразяваше красивите им лица.
— Джил! — изсъска Дженантар. — Бягай да доведеш Адерин. Бързо!
Без да мисли, Джил хукна към западняшкия лагер. В покрайнините му спря, внезапно слисана от ярките цветове, глъчката на деца и кучета, непознатия език, който звучеше от всички страни. Един по един западняците я обкръжиха. някакво куче изръмжа и тя отскочи назад.
— Адерин — каза Джил. — Дженантар ми заръча да повикам Адерин.
Те продължаваха да я гледат.
— Моля ви — отново опита тя. — Къде е Адерин?
Западняците се спогледаха с безизразни котешки очи. Джил усети как прилив на паника стяга сърцето й. Всички, дори и жените, носеха дълги ножове на пояса.
— Моля ви, Дженантар ми каза да дойда.
Един мъж я погледна втренчено, но не каза нищо. Искаше й се да побегне, но отзад също имаше западняци. После чу Адерин да крещи нещо на техния език и тълпата му стори път.
— Дженантар заръча да те повикам — каза Джил. — Двама от вашите младежи се карат за нещо.
Адерин тихичко изруга. Целият лагер, който допреди миг уж не разбираше нито дума, изведнъж се огласи от развълнувани коментари. Адерин сграбчи ръката на Джил и хукна през ливадата учудващо бързо за възрастта си. Когато се озърна, тя видя, че тълпата ги следва.
На мястото за търговия Дженантар стоеше между двамата кандидати за меча, а наблизо Дрегид нервно стискаше спорния предмет. Щом зърнаха Адерин, тримата западняци се разкрещяха колкото им глас държи. Джил изтича при Дрегид.
— Такива са си понякога — печално въздъхна той. — Добре че е старецът да оправя нещата.
Но усилията на Адерин сякаш бяха напразни. Докато говореше с търпелив, увещаващ глас, двамата стояха един срещу друг със скръстени ръце и се гледаха без да мигат. Дженантар тръсна глава, остави стареца да се оправя както може и отиде при Джил. Тълпата наоколо растеше. Идваха и западняци, и мулетари, а Дивите изникваха на тумби и се хилеха тъй широко, че разкриваха всичките си остри зъбки.
— Мразят се от години — подхвърли Дженантар. — Сега няма да послушат никого.
В крайна сметка той се оказа прав. Адерин вдигна ръце и се върна към тълпата от западняци, които ритмично затропаха по земята. Двамата младежи бавно и съсредоточено свалиха туниките, хвърлиха ги настрани, после извадиха дълги, леко закривени ножове. Докато заемаха бойна стойка, остриетата заблестяха под слънцето. Джил усети, че й призлява и се запита дали след малко няма да види смъртта на един от тях. В настаналата мъртвешка тишина младежите бавно кръжаха с присвити очи и стиснати зъби. Нямаше и следа от непременните хвалби, крясъци и закани, които биха придружили схватката между двама деверийци — само това безмълвно, животинско кръжене, няколко лъжливи замаха, няколко бързи отскока. Бледата кожа по гърбовете им блестеше от бликналата пот. Продължаваха да кръжат, докато най-сетне единият отново нападна, но другият не отстъпи. Бърза схватка — прекалено бърза, за да се различи нещо, после единият падна назад с раздрана от лакътя до рамото ръка. Дрегид изруга, но тълпата от западняци само отново затропа. След малко Адерин излезе напред, за да разтърве противниците, които охотно се подчиниха.
— Значи е само до първа кръв? — запита Джил.
— Да — кимна Дженантар. — Извинявай. Не се сетих да ти кажа.