— Южно оттук този поток се превръща в река. Ще продължим покрай него до морето, после завиваме на изток по брега към Канобейн. Имаме достатъчно фураж за добитъка. Остават ни още поне два дни път, тъй че дано времето се задържи добро.
Изведнъж Джил усети хлад, сякаш някой бе плъзнал мокра длан по гърба й. Сигурна бе, че ги чака нещо далеч по-неприятно от дъжда. Макар че опита да прогони тревожното чувство, тази нощ, докато се мъчеше да заспи, сивото джудже изникна до нея. Изглеждаше уплашено, дърпаше я за ризата, сочеше на изток и отваряше уста в беззвучни вопли. Накрая Джил стана и го последва извън спящия лагер. То заподскача, сочейки упорито на изток.
— Нищо не виждам.
Джуджето с отчаяние се хвана за главата и изчезна. Джил се върна да си легне. Нощта беше удивително тиха, само от време на време се раздаваше сънливото потропване на муле или кон. Веднъж Джил дочу крясъка на бухал и като погледна нагоре, зърна на фона на звездите дребен черен силует. После задряма и в тревожните й сънища от небето се спускаше огромен бухал, крещейки предупреждения за опасност. На разсъмване Джил стреснато се събуди и откри, че джуджето я дърпа за косата.
— Добре де. Чакай да си обуя ботушите и пак ще опитаме да се разберем.
Джуджето я поведе към потока, където сред корубестите върби се извисяваше огромен стар дъб. Впусна се в танц и посочи дървото. Когато вдигна глава, Джил зърна сред клоните Адерин. Той се усмихна смутено, после слезе надолу с пъргавината на хлапак.
— Пазех — каза Адерин и Джил разбра, че е дълбоко разтревожен. — Дебне ни сериозна заплаха, дете. Бързо! Бягай да събудиш баща си!
Двамата изтичаха към спящия лагер. Тук-там хората ставаха и се прозяваха, конете и мулетата почваха да пасат. Джил завари Кълин да нахлузва ботушите си.
— Тате, ела! Адерин казва, че се задават неприятности.
Кълин скочи и грабна пояса с меча си. Закопча го в движение, докато тичаха обратно към края на лагера, където Адерин спореше със слисания Дрегид.
— Знаем се от години — говореше Адерин. — Моля те, приятелю, трябва да ми повярваш.
— Вярвам ти. Но в името на всички богове, откъде можеш да знаеш? никога не съм имал неприятности с разбойници по тия места, а сега ми разправяш, че цяла банда ни дебнела от засада. Пълна безсмислица, мътните да го вземат.
— Мога да знам и наистина знам. Трябва да сторим нещо, инак всички ще бъдем изклани по пътя.
По лицето на Дрегид ясно бе изписана мисълта, че старецът ненадейно е полудял. Адерин се приведе напред и го погледна в очите. Недоверчивото изражение мигом изчезна.
— Разбира се — изрече Дрегид. — Ще сторя каквото кажеш.
За момент ръцете на Джил се разтрепераха. Струваше й се невероятно, ала знаеше, че току-що е видяла да омагьосват човек. Когато Адерин извърна глава към нея, тя побърза да сведе очи. Старецът се разсмя тихо, с разбиране.
— Кълин — каза той. — Вярваш ли ми?
— Вярвам и пет пари не давам с каква магия си ги открил.
Този път Адерин се сепна на свой ред. Кълин му се усмихна мрачно.
— Колко души са?
— Не по-малко от трийсет и изглеждат отлично въоръжени — направо като редовна войска.
Дрегид пребледня. Изплашените мулетари шепнешком си предаваха новината.
— Трябва да намерим убежище. — Кълин изглеждаше разсеян и отегчен, сякаш си поръчваше пиво в някоя кръчма. — Мулетарите имат тояги, но това няма да им помогне срещу конни бойци. Горичка, скали… каквото и да е, но трябва да ги принудим да нападат пеш.
Адерин се замисли напрегнато.
— Слушайте — намеси се Джил. — Щом по тия места някога са живели благородници, трябва да са имали дънове. Не е ли оцеляла някоя крепост?
— Разбира се — трепна Адерин. — Простете ми. Нищо не разбирам от военни дела. Има един дън на около пет мили югозападно оттук. Последния път, когато минавах, стените още си бяха на място.
— Великолепно — каза Кълин. — Може би ще ги удържим докато Джил се върне от Канобейн с хората на тиерина.
— Какво? — кресна Джил. — Не можеш да ме пропъдиш!
Кълин я зашлеви тъй жестоко, че тя залитна.
— Изпълнявай заповедта. Онова, което смрадливите мулета изминават за два дни, ще е само ден път за ездач с резервен кон. Отиваш при тиерин Ловиан и молиш за помощ. Чу ли?
— Чух. — Джил разтърка пламналата си буза. — Ама мисли му, ако не те заваря жив!
Хладната му усмивка говореше, че не вярва повече да се видят. За миг Джил имаше чувството, че тялото й се е превърнало във вода, че след секунда ще се разлее и ще изчезне като Дивите. Кълин грубо я разтърси за раменете.