— Милейди е много тревожна — каза Медила.
— Така е. Глупаво беше Родри да потегля така из пущинаците.
Жените кимнаха. Тъмнокосата, стройна Даниан и русата, пухкава Медила наближаваха четирийсетте. Родени в благородни семейства, те бяха по-скоро приятелки на Ловиан, макар че и служеха от двайсет години насам, за да избегнат по-неприятната участ — брак с омразни мъже, подбрани от бащите им. Освен това двете умни жени й служеха и за съветнички; Ловиан знаеше, че каквито и интриги да се развихрят наоколо, може да разчита на тяхната безупречна вярност.
— Тази вечер нещо ми е домъчняло за Тингир. Рядко се случва, но един съпруг има и добри страни.
— Да, той наистина знаеше да воюва — каза Даниан.
— Е, Дан, значи мислиш, че онези хора всъщност не са разбойници?
— Точно така. Чудех се дали да не пратим вест на Слигин.
— Добра идея. Можем да пратим някое момче от конюшнята. Онзи млад войник, дето пристигна, сигурно е смъртно уморен.
Ловиан се канеше да повика Карадок, когато от двора долетя тропот на хора и коне, примесен с възгласите на посрещачи. С надеждата това да е Родри, Ловиан скочи от стола, но в залата влезе Слигин, следван по петите от Невин.
— Я гледай ти! — възкликна Ловиан. — Милорд, тъкмо се канех да ви пратя вест.
— Без съмнение, ваша светлост. — Слигин леко подгъна крак, което можеше да мине и за коленичене. — Нашият добър билкар ми каза, че Родри хукнал като луд да гони разбойници. Разбойници ли? Ха!
— Случайно ги зърнах по пътя, ваша светлост — добави Невин. — Събирах валерианов корен из пущинака.
— И кравешки лайна да си събирал, все тая — изсумтя Слигин. — Важното е, че имаш ум в главата и веднага дойде при мен. Ваша светлост, нося и други тревожни новини.
Изведнъж Ловиан забеляза, че в залата влизат въоръжени мъже — двайсет, трийсет, почти четирийсет на брой. Повечето бяха от войската на Слигин.
— Даниан, викни слугите да донесат на хората пиво — нареди Ловиан. — Невин, заповядай с нас на чаша медовина. Мисля, че си я заслужил.
Когато седнаха, Слигин разказа новината. Само двайсетина минути след Невин от север пристигнал пратеник на съседа му, лорд Едар, с вестта, че Корбин и неговите съюзници са събрали армия. Самият Едар вече бил пратил жена си с децата при брат й далече на изток и обещал да се присъедини към войската на Слигин в Канобейн.
— Ще пристигне след два дни. Вестоносецът се канеше да продължи към вас, но реших лично да ви донеса новината. Позволих си да я разпратя и до другите верни васали. Мисля, че няма време за губене.
— Благодаря — каза Ловиан. — Пък и май нямаше да намеря достатъчно вестоносци.
— Да, така разбрах от Невин. Мрачна работа, а? Ако беше налетял враг, колко време щяхте да удържите Дън Канобейн само със слугите, ваша светлост?
— Все някак щях да ви дочакам, милорд, но благодаря на боговете, че не се наложи.
— Така си е. — Слигин замислено отпи от медовината. — Е, другите ви съюзници би трябвало да пристигнат утре. Казах им да препускат и през нощта, ако се наложи. Преди да потеглим, ще ви оставим добра охрана.
— Значи смяташ да потеглите на север срещу Корбин?
— На запад, милейди. Родри е нейде из пущинака и с какво разполага? Петдесет бойци плюс някой и друг страхлив пазач от кервана. Корбин е събрал поне двеста души и се обзалагам, че в момента препуска право на запад.
Ловиан прехапа устни, за да не изпищи.
— Не се безпокойте излишно, ваша светлост — намеси се Невин. — По-късно и аз ще споделя някои интересни новини.
— Милорд — каза Адерин, — знам, че нямате основания да ми вярвате, но кълна ви се, говоря самата истина.
Родри с мъка потисна желанието да сграбчи стареца за раменете и да го разтърси. От един час насам бе изслушал толкова приказки за деомер, че странните приказки сякаш буквално заплашваха да го удавят. Обърна се към Кълин, който седеше наблизо до лагерния огън сред двора. В танцуващите отблясъци лицето на сребърния кинжал беше безстрастно и загадъчно.
— Вярвам му, милорд — каза Кълин. — Не ни ли предупреди за засадата? А и за вашето идване пак от него узнахме.
— Вярно. Добре тогава. Адерин, щом казваш, че Слигин води армията насам, значи ще го изчакаме.
— Благодаря, милорд. Ако приемете един съвет, не би било зле утре войниците да насекат дървета и да преградят портата. Дрегид има брадви между стоката.
— Добра мисъл — каза Родри. — Кълна се в косматия черен задник на Адския властелин, чувствам се толкова тъп!
— Нищо подобно, ваше благородие — отсече Адерин. — Капанът беше заложен твърде хитро и нямаше откъде да узнаете, че Лодлейн ви е подхвърлил идеята чрез деомер. За щастие той не подозира пристигането на Невин.