— Ще хвърляш ли? — обади се той. — Прекалено съм назад, за да те оставя да се изсулиш от играта сега.
Тя хвърли, мислейки си, че няма нищо против, когато не се обръща към нея с „милейди“, или пък й се кара, щом направи нещо глупаво. Странно, като се има предвид, че за такава проява на неуважение братята й щяха да заповядат да го наложат с бич. Това я накара да се запита дали и тя не го обича по свой собствен начин, но беше късно да мисли за такива неща. Сега принадлежеше единствено на Богинята, завинаги.
На другата сутрин войскарите станаха още на зазоряване. Данин разпредели хората, назначи временни командири и събра двайсет и петимата, които щяха да тръгнат с него и Гуенивер да нападнат принца. Когато тръгнаха, яркото лятно слънце огряваше зелените ливади. Тя се чувстваше напълно спокойна, сякаш не мъкнете близо петнайсет оки доспехи, а се носеше във въздуха. Отправи наум дълга молитва към Богинята и започна да се усмихва. След дългите часове, прекарани пред огледалото, в съзнанието й се оформи без усилие видението с тъмните очи на нощта и ужасяващата красота на Богинята, напрегната в очакване на кръвта, която предстоеше да се пролее. Гуенивер чуваше песен, плачливо ридание в четвъртинки тонове, така старинно, така необикновено, та беше убедена, че го помни от много отдавна, от времената на преклонение пред Тъмната Луна. Пеенето стана толкова истинско и високо, че се сепна, когато Данин заповяда да спрат.
Зашеметена се огледа и видя, че отрядът се намира близо до залесено място. Някога сигурно е било част от ловния резерват на някой лорд, тъй като гората беше рядка, преобладаваха лиственици и явор, а храсти, които да пречат на конете, почти нямаше. Със заповеди Данин разтури военния строй и разпръсна хората сред дърветата. От другата страна се намираше пътят, а далеч долу, на север, тя видя да се задава облак прах. Докато елдидците приближаваха бавно и спокойно към засадата, войскарите хванаха щитовете и изтеглиха копията.
Стигнаха само на четвърт миля от тях, преди някой с по-остри очи от вражеския отряд да забележи нещо странно между дърветата отпред. Тревогата се разпространи сред войскарите подобно степен огън и те спряха объркани. Гуенивер виждаше добитъка, който мучеше жалостиво в края на колоната.
— Хайде! — изкрещя Данин, забравяйки за рога си. — Вижте им сметката!
Като облак стрели редиците излетяха от прикритието и се нахвърлиха върху вражеската колона. На слънцето проблеснаха остриета на копия, които засипаха елдидската редица — освен отпред, където някое щастливо попадение можеше да ги лиши от принца. Елдидците се заобръщаха да ги посрещнат, но първият отряд нанесе удара си с меч в ръка близо до авангарда. Битката се разля и от двете страни на пътя — един бушуващ хаос от хора и коне.
— Към принца! — изкрещя Данин.
Надавайки боен вик, наподобяващ вой, той се понесе към челото на колоната, последван като река от подбраните си хора. Гуенивер се опита да изкрещи, но гласът й се превърна в смях. Този път той бе така студен, така кух, че й стана ясно — Богинята използваше нейния глас, вселила се бе в нейното тяло, говореше и се сражаваше чрез Своята жрица. Сред надигащия се прах към тях препускаха десет елдидци. Когато видя щит с дракон, обточен със сребро и скъпоценни камъни по него, тя разбра, че храбростта на принца го хвърляше в ръцете им.
— Рико! — изкрещя тя. — Ей го там!
Смехът не й позволи повече да вика и двете групи се сблъскаха, размесвайки се и въртейки се с конете си. Тя замахна да съсече един елдидски кон, засегна го леко и видя ярка кръв на върха на меча си. Внезапно целият свят избухна в мъглява червенина. Тя се смееше и виеше, посегна да съсече, подбутна коня си напред, замахна отново и парира несръчно замахване в отговор. През червената мъгла видя изпълненото с ужас лице на врага, докато той парираше и замахваше на свой ред, и смехът й се извиси като песента, която чуваше в съзнанието си. Самият му страх я накара да го мрази. Направи лъжливо движение, накара го да се пресегне прекалено далеч, после рискува, нанесе удар и го съсече през лицето. Кръвта бликна и изтри страха му от погледа й. Остави го да пада, сетне се втурна напред до Рикин.
Елдидците се сражаваха срещу числено превъзхождащи ги противници, но се струпаха около своя принц и отчаяно се опитваха да държат керморския отряд далеч от него. Гуенивер видя как Данин напада отзад, биейки се с един войскар, който се хвърли пред него, за да му препречи пътя към принца. С два бързи замаха Данин уби първо коня, после конника и се понесе навътре, но през цялото време, докато се биеше мълчаливо, устата му оставаше някак отпусната, сякаш цялото това клане го отегчаваше. Гуенивер съзря своята възможност, когато групата около принца се опита да се престрои. Налетя на елдидски войскар отстрани и го уби, пронизвайки го там, където ризницата му се съединяваше в подмишницата. Смехът й изтъня до писъка на банши и тя се обърна срещу конника до него.