Сребърният щит се извъртя да я пресрещне, докато белоснежният кон понесе принца в безнадеждна атака. Когато той замахна право към нея, Гуенивер видя очите му, сини като метличина, студени и решителни. Ударът беше толкова силен и точен, че разцепи щита й наполовина, но тя замахна отдолу и го удари с плоското на острието по китката, облечена в рицарска ръкавица. Той изкрещя и пусна сабята. По мъртвешки бледото му лице разбра, че китката е счупена. От другата страна Данин замахна с щита си и го удари по слепоочието. Зашеметен и задъхан, принцът се олюля на седлото, Гуенивер прибра меча в ножницата, хвана сребърния ръб на щита и по този начин го принуди да се обърне към нея. В този момент Рикин сграбчи юздите на млечнобелия му кон и принцът беше хванат в капан.
— Добре изиграно! — изкрещя Данин. — Махнете го оттук!
С пияни от шока и болка очи принцът внезапно посегна с лявата ръка към кинжала на кръста си, но Гуенивер го изтегли преди него.
— Без самоубийства — рече тя. — Да ти се е щяло някога да видиш Кермор, момчето ми?
Данин и останалите му хора извъртяха конете си и се втурнаха обратно към битката, която се вихреше с крясъци около тях. Дагуин се присъедини към Гуенивер и Рикин, и тримата отведоха принца в противоположна посока, надолу по пътя; спряха в сянката на едно дърво.
— Свали тази ръкавица, Рико — заповяда Гуенивер. — Ако китката му се подуе в нея, ще трябва ковач, за да го освободим от проклетото нещо.
Принцът дръпна шлема си с лявата ръка и го запокити в праха. Когато обърна към нея пълните си със сълзи очи, тя разбра, че е най-много на седемнайсет години. Рикин издърпа ръкавицата, той изръмжа и захапа долната си устна така силно, че потече кръв. Изведнъж Гуенивер усети студена тръпка по гърба си — опасност. Изкрещя, обърна се на седлото и видя елдидски войскари, устремени в галоп право към тях, отряд от около десет конници, който имаше преднина от няколко дължини пред преследващите ги керморци.
— О, фъшкии! — възкликна Дагуин. — Трябва да са видели проклетия кон на принца!
Гуенивер дръпна рязко коня си в обратна посока, изтегли меча и се понесе право към идващите ездачи. Докато виеше и се смееше, кървавочервената мъгла се спусна отново пред очите й. Двамината ездачи начело свърнаха покрай нея и се насочиха към принца. Тя понечи да се обърне, но към нея препускаше друг щит с дракон. Викът й премина в писък и захвърляйки по дяволите всички уроци за предпазливост, тя се приведе рисковано на седлото и нанесе удар право към врага, пронизвайки го, без да помисли за ответния удар. Спуканият й щит падна, но Богинята насочваше меча й, който разсече ризницата му. Докато той се свличаше от седлото, тя обърна коня си. Мислеше единствено за Рикин, който зад нея имаше двамина противници.
Сега вече елдидските войскари ги настигнаха и с бесен вой се понесоха към принца. Гуенивер виждаше как белият кон се изправя на задните си крака и подскача, за да отхвърли безпомощния си ездач. Мечовете заблестяха и когато се втурна в безредицата, чу бойния вик на Рикин.
— Рико! Дагуин! — изкрещя тя.
Може да беше смешно, но Дагуин й отвърна с боен вик и продължи да се бие като демон. Застанали гърбом един към друг, той и Рикин по-скоро отбиваха, отколкото сечаха, отчаяно опитвайки се да останат на седлата сред множеството елдидски мечове. Гуенивер съсече един враг в гърба, обърна се на седлото и едва успя да отбие удар отстрани. Зад себе си чу керморски гласове, но продължи да напира смеейки се, въртеше меча си, усещаше как от ризницата й отскачат удари, отвръщаше, докато проби път до Рикин. Конят му умираше под него, лицето му беше обляно в кръв.
— Качвай се зад мен! — му изкрещя тя.
Рикин отскочи от седлото, конят му падна. Тя нанасяше удари и отбиваше слепешката, докато той се покатери зад нея, а конят пръхтеше и танцуваше под тях. Елдидски войскар ги нападна, но изпищя и се изви, когато получи удар в гърба си. Псувайки колкото му глас държи, Данин си проправи път през тълпата и грабна юздите на белия кон. Бавно малкият водовъртеж на смъртта стихна, докато керморци преследваха последните елдидски войскари надолу по пътя. Внезапно Гуенивер усети, че Богинята я напуска. Тя заплака като дете, заспало в полите на майка си, за да се събуди само в непознато легло.