— По дяволите! — сопна се Данин. — Да не си ранена?
— Не съм. В един миг Богинята беше сложила ръка върху ми, а след това вече я нямаше.
— Видях Я! — проговори Рикин с немощен глас. — Когато влизаш в сражение, Гуен, ти си самата Богиня.
Тя се извърна и погледна към него. Той притискаше с ръка кървавата рана на лицето си, очите му бяха присвити от болка. Спокойната убеденост в тона му плашеше.
— Истината казвам — рече Рикин. — За мен ти си Богинята.
II
Месец след като тръгна, без да е изпитана в бой, Гуенивер се върна в Дън Кермор като воин. Данин искаше да държи за известно време на границата с Елдид по-голямата част от войската, затова я изпрати с нейния отряд като ескорт на кралския пленник. Оказа се, че това е принц Мейл от Аберуин, най-младият наследник на драконския трон. Когато влезе в двора и погледна към извисяващия се брохов комплекс, тя осъзна, че мястото й е тук. Вече не се чувстваше смазана от великолепието му. Кимна леко при появата на рояка слуги и пажове, слезе от коня и помогна на Рикин да среже въжетата, с които плененият принц беше вързан на седлото. Тъкмо когато Мейл слизаше от коня, се появи забързан съветникът Садар и се поклони. Принцът остана неподвижен, гледайки както съветника, така и дъна с лека, презрителна усмивка.
— Негово величество е в приемната зала, Ваша святост — рече Садар. — Получихме вестите ви и Негово величество с нетърпение очаква да види принца.
— Хубаво. Дяволски ще се радвам да се отърва от него, казвам ви. Той е отвратителна компания за път.
Четирима от гвардията на Глин ги въведоха в ехтящата приемна зала на главния брох. В единия й край се издигаше малък подиум. Покриваха го килими, а отзад висяха два огромни гоблена: единият представяше крал Бран, който основава Свещения град, а другият — как същият крал повежда атака. Седнал на стол с висока облегалка, ги чакаше крал Глин в церемониално облекло: носеше чисто бяла, богато украсена с бродерия туника, кралското карирано наметало стоеше закрепено на рамото с огромна брошка във формата на пръстен, която сочеше, че е крал, а до себе си бе сложил златен меч. Прясно избелена, светлата му коса беше сресана назад, сякаш някакъв личен негов вятър я духаше от лицето. Той отбеляза влизането на Мейл и Гуенивер, и двамата мръсни и окъсани от пътя, с лек жест на обсипаната си с пръстени ръка. Гуенивер коленичи, а Мейл остана прав и впил очи в Глин, който в края на краищата му беше само равен по ранг.
— Поздрави — рече Кралят. — Макар да отхвърлям и оспорвам претенциите на клана ви върху моя престол, съзнавам добре, че сте в правото си да държите на вашия. Уверявам ви, че докато сте тук, с вас ще се отнасят с подобаващото уважение.
— Нима? — сопна се Мейл. — Във всеки случай това ще е уважението, което може да предложи вашият двор.
— Виждам, че принцът има силен дух — Глин си позволи лека усмивка. — Скоро ще изпратя хералди в двора на баща ви да съобщим за вашето залавяне. Желаете ли да изпратите някакви вести по тях?
— Да, писмо до съпругата ми.
Гуенивер остана искрено изненадана. Обикновена практика при кралските родове бе да женят своите наследници млади, но застанал до нея в мръсните си дрехи, той изглеждаше такова момче, че трудно можеше да си го представи женен. Мейл леко й се поклони.
— Ваша святост, когато потеглих на война, съпругата ми се готвеше да ражда. Може подобни неща да не ви интересуват, но нейното благополучие зависи в голяма степен от мен.
— Собственият ми писар ще ви посети по-късно — каза Глин. — Пишете на вашата дама каквото желаете.
— Достатъчни ще са перо и мастило. Мъжете от моя род знаят да четат и пишат.
— Чудесно тогава — Кралят отново се усмихна. Лесно можеше да остава незасегнат от обиди, след като не той бе пленникът. — Ще ви уведомявам от време на време как се движат преговорите. Стража.
Подобно длан, която се свива около скъпоценен камък, охраната заобиколи принца и го отведе.
Покоите му се намираха на върха на централния брох и представляваха голямо кръгло помещение, в което имаше огнище, стъкло на прозореца, бардекски килим на пода и прилични мебели. Винаги, когато Невин го посещаваше, Мейл крачеше и правеше кръг след кръг като вързано магаре. Пазачите му казаха, че крачел по този начин и половината нощ. В началото майсторът на деомера го посети, за да се погрижи за счупената китка, но с времето продължи да идва от чиста човещина. Тъй като принцът можеше да чете и пише, Невин му носеше книги от библиотеката на писаря и оставаше там по час-два да ги обсъждат. Момчето беше необикновено будно и пъргавият му ум би могъл да се превърне в мъдрост, стига да живее достатъчно дълго. Вероятността за това обаче беше малка, защото зад цялата любезност на Глин съществуваше реалната угроза, ако Елдидският крал не откупи сина си, Мейл да увисне на въжето. Тъй като самият някога бе трети и следователно принц в повече, Невин не бе сигурен, че елдидецът ще се унижи дотам, щом става дума да се спаси животът на Мейл. Мейл също се съмняваше.