— Ще ми се да се бях самоубил, преди да ме пленят — отбеляза той един следобед.
— Срамота щеше да е. В Отвъдните земи искат сурова сметка от мъжа, който бяга от своя Уирд.
— Щеше ли да е по-сурова от очакването да увисна като конекрадец на въжето?
— Е, хайде, момко, баща ви може все още да ви откупи. Глин няма да бъде алчен по отношение на откупа, а баща ви ще се почувства опозорен, ако ви остави да умрете.
Мейл се просна на един стол и се смъкна надолу, дългите като на конче крака стърчаха пред него, гарвановочерната му коса беше смачкана и разчорлена.
— Мога да ви донеса друга книга — продължи Невин. — Писарите имат копие на дувориковите „Анали от времето на Зората“. В нея има някои великолепни битки. Или четенето за сражения ще ви причини болка?
Принцът поклати глава в знак на отрицание и погледна през прозореца към синьото небе.
— Знаеш ли какво беше най-лошото? — каза след мъничко той. — Че ме плени жена. Щях да умра от срам, когато погледнах и видях, че е жена.
— Е, не просто някаква жена, Ваше височество. Няма нищо срамно в това да те плени воин, дал обет на Луната.
— Поне така се надявам. Но да ти кажа истината, не съм виждал друг да се сражава като нея. Тя се смееше — Мейл поспря, устата му увисна при спомена. — Сякаш виждах наистина богиня да минава по бойното поле, така се смееше и сечеше. Един от хората й я нарече Богинята и да знаеш, почти му повярвах.
На Невин му прилоша при мисълта, че тя е дотолкова обзета от стръвта за бой.
— Добри човече, ти изглеждаш мъдър — продължи принцът. — Смятах, че жена да тръгне да се бие е нечестива работа.
— Е, зависи на кой жрец човек ще избере да вярва. Но за богинята на лейди Гуенивер това е благочестив акт. Всеки убит от нея мъж е принесен в жертва на Тъмната страна на Луната.
— Така ли? Тогава след тази битка нейната богиня трябва да се е преситила, а също и свещените й гарвани.
— Без съмнение. Работата е там, че по време на Зората е имало много момичета воини, всички дали обет на Тъмната Луна. Проклетите румани смятали това за нечестиво, но пък нали всичките им глупави жени не са правели друго освен да седят и да предат.
— Значи искаш да кажеш още в Родината, преди голямото преселение.
— Точно така, далеч преди крал Бран да поведе народа си към Западните острови. Но веднъж дошли тук, откъснати от Родината, жената, която ражда деца, е станала прекалено скъпоценна да бъде рискувана в сражение, поне така мисля. Не ми е съвсем ясно, но култът към Тъмната Луна е отмрял някъде по онова време. В книгата, за която споменах, има нещо по въпроса.
— Тогава наистина бих искал да я прочета. Изглежда по-приемливо, когато знаеш, че си пленен от единствената.
Същия този ден пристигнаха хералди от Елдид. Дворът зажужа от клюки, всички се питаха колко предлага чуждият крал за сина си и дали Глин ще приеме. Любопитните уши чуха една новина веднага — че съпругата на Мейл е родила чудесен, здрав син. Невин се запита колко ли ще го е еня владетеля на Елдид за Мейл, след като вече има още един наследник. Доста, както се оказа. Невин чу историята от Краля, когато същата вечер Глин го повика в частните си покои, какъвто навик имаше, за да чуе предлаганата му от майстора на деомера перспектива.
— Елдидецът обещава дяволски много злато — рече Глин. — Но аз нямам толкова нужда от пари, колкото от спокойна граница. Смятам да проточа преговорите възможно по-дълго и съм го предупредил, че ако изпраща набези, докато синът му е при мен, принцът ще увисне на въжето.
— Без съмнение няма да изпраща, Ваше величество, поне за известно време.
— Така се надявам. Никак не бих искал наистина да обеся безпомощен пленник. В края на краищата елдидецът може да настоява за престола, като напада земите на Кантрей. Те имат дълга граница на север — Кралят мило се усмихна. — Нека Слумар види колко е приятно да бъдеш хапка месо между две челюсти.