— Така е. И моите наблюдения ме наведоха на това.
Гуенивер направи само няколко крачки по коридора, когато видя, че Данин стои облегнат на стената и я чака. С въздишка се приближи бавно към него.
— Ще ме оставиш ли на мира? — рече тя. — Дяволски досадно е, че вървиш навсякъде подире ми.
— О, Гуен, моля те. Поболял съм се от любов към теб.
— Тогава отиди при Невин да ти даде лек.
Тя тръгна, но той я хвана за рамото.
— Махни си ръцете от мен! Остави ме на мира!
Гласът й беше прекалено висок и отекна в празния коридор. С пурпурно от гняв лице Данин понечи да каже нещо, но някой идваше към тях. Гуенивер перна ръката му настрани и побягна, профучавайки край Садар с кратко извинение. Забърза се надолу по стълбището и изскочи в голямата зала, където можеше да седи при своя отряд и да е на сигурно място. Същата вечер започна да си мисли дали да не повдигне обвинение срещу него, но той беше прекалено важен за добруването на кралството, за да й повярват лесно.
През целия следващ ден Данин сякаш правеше и невъзможното да я избягва. Тя беше колкото облекчена, толкова и озадачена, докато Невин не спомена, че е говорил с капитана и го е предупредил да не я преследва повече. Но след време той, изглежда, забрави предупреждението. Една дъждовна сутрин на връщане от конюшните я спипа навън, зад броха, а наоколо нямаше никого.
— Какво искаш? — сопна се тя.
— Да си поговорим честно.
— Тогава ме чуй, никога няма да споделиш леглото ми.
— Така, значи е различно с твоето просто селянче, така ли?
— Казах ти истината. А във всеки случай не си ти човекът, който може да задава на една жрица въпроси за обета й.
Той посегна да я хване за китката, но тя се измъкна и хукна към броха, колкото може по-бързо.
Слугинята на Гуенивер беше бледо момиче на име Оклада, на която истински й харесваше да работи в двореца, преди всичко защото там работата беше много по-лека, отколкото в бащината ферма. Тя изпитваше някаква особена гордост от това, че господарката й е толкова странна, и поддържаше просто обзаведената стая на Гуенивер безукорно чиста. Тъй като Гуенивер нямаше дълга коса, която да реше и подрежда, или лъскави дрехи, за които да се грижи, Оклада се задоволяваше с това неспирно да лъска оръжията на господарката си и да почиства непрекъснато конската й сбруя със специален сапун. Докато работеше, бърбореше за всички клюки, чути както в слугинските помещения, така и в покоите на кралицата, без въобще да я е грижа, че господарката й не я слуша. Ето защо беше лош знак, че през един студен следобед Оклада мълчеше, докато работеше, стъкмявайки огън.
— Я да чуем — рече накрая Гуенивер. — Какво е станало?
— О, милейди — тя се извърна от огнището. — Само се моля да ми повярвате. Когато слугата каже нещо, а лордът друго, никой не нарича лорда лъжец. Зная, че той ще отрече всяка моя дума.
Първата мисъл на Гуенивер беше, че някой е забременил момичето.
— Хайде, хайде — рече успокоително тя. — Кажи ми кой.
— Лорд Данин, милейди. Тази сутрин ме срещна навън в коридора и ми предложи подкуп. Каза, че ако тази вечер ви оставя сама в стаята, ще ми даде сребърник. А като рекох, че никога няма да направят такова нещо, ме зашлеви.
— О, по дяволите! Напълно ти вярвам — обхваната от гняв, Гуенивер закрачи напред-назад. — Върши си работата, докато помисля.
На вечеря усещаше непрекъснато как Данин я наблюдава със самодоволна усмивка. Нахрани се бързо и стана от масата, преди той да успее да свърши и да дойде при нея, но я беше страх да се върне в стаята. Ако я последва и направи нещо пред Оклада, скоро всеки слуга в дъна щеше да чуе за това. Очевидно той смяташе момичето много под себе си и не помисляше за тази неприятна възможност. Накрая отиде долу в голямата зала и потърси Невин, който разговаряше с Исгерин на половиница пиво.
— Искам да те поканя в стаята си, добри ми Невин — обърна се тя към него. — Време е да върна гостоприемството ти. Може би и Исгерин няма да има нищо против да се присъедини към нас на чаша медовина.
Рошавите вежди на Невин отскочиха нагоре, сякаш знаеше дяволски добре, че става нещо. Исгерин се усмихваше широко при мисълта, че е поканен да пие с благородник.
— За мен ще е голяма чест, Ваша святост — рече майсторът оръжейник. — Трябва да поговоря с шамбелана, а сетне ще съм свободен да дойда при вас.
— И аз също — обади се Невин. — Благодаря.
Гуенивер покани двамата да дойдат по-късно и побърза да се върне в стаята си, за да изпрати Оклада до кухнята да донесе медовина и чаши. Запали двата фенера с горяща тресчица и тъкмо ги слагаше на място, когато на вратата се почука.