— Влезте, добри ми господа — подвикна тя.
Данин влезе и затвори вратата зад себе си.
— Какво търсиш тук?
— Идвам да те видя. Гуен, моля те, сърцето ти не може да е толкова студено към мен, колкото показваш.
— Сърцето ми няма нищо общо с онова, което си наумил. Слушай сега, махай се оттук! Имам двама…
— Не ми давай заповеди.
— Това не е заповед, а предупреждение. Ще имам гости…
Преди да успее да довърши, той я хвана за раменете и я целуна. Тя се измъкна от ръцете му и го зашлеви. При този удар цялата му привидна вежливост се срина.
— Гуен, проклета да си! До гуша ми дойде твоето измъкване.
Беше толкова бърз, че не успя да се измъкне. Хвана я за раменете и я притисна към стената. Тя се бореше, риташе и удряше, но той беше прекалено тежък да го отблъсне и я притискаше със зверска сила. Псуваше и я държеше, ръцете му стискаха жестоко раменете й, а сетне се опита отново да я целуне.
— Пусни ме! Пусни ме, копеле такова!
Той я блъсна толкова силно в стената, че тя почти загуби дъх. Внезапно чу писък, който процепи стаята. Данин я пусна и се извъртя бързо тъкмо когато Невин и Исгерин се втурнаха вътре. На вратата Оклада продължаваше да надава пронизителни викове.
— Светотатство! — зашептя ужасен Исгерин. — О, Богиньо мила, прости ни!
— Ти си глупак, Дано! — проговори Невин. — Ти си пълен глупак.
Останала без дъх, стресната, Гуенивер усещаше как гърбът и раменете й горят като огън, но болката не беше нищо в сравнение с болезнения хлад в стомаха й. За малко щеше да бъде омърсена с груба сила. Исгерин се обърна към Оклада.
— Престани да пищиш, момиче! Бягай доведи паж. Изпрати да доведат стражата. Побързай!
Момичето хукна, като продължи да хлипа, и Данин се извъртя бързо към вратата. Невин застана спокойно пред него.
— Ще съсечеш ли двама старци, за да излезеш от тази стая? — рече спокойно той. — Смятам, че имаш повече чест.
Данин започна да се тресе мълчаливо като топола на вятъра. Гуенивер изпитваше желание да изпищи. Стиснала ръце пред устата си, тя го гледаше как трепери. Отнел й бе цялата слава, мощта й на бойното поле и гордостта, че носи меч. Зверската сила на Данин я превърна в обикновена, уплашена жена и за това най-много го ненавиждаше. Исгерин сложи бащински длан на ръката й.
— Милейди, как се чувствате? Нарани ли ви?
— Не много — рече задавено тя.
Навън в коридора викаха мъже. Четирима кралски гвардейци се втурнаха в стаята с извадени мечове и се заковаха, вторачени в своя командир, сякаш изведнъж попаднаха в кошмар. Данин се опита да каже нещо, после продължи да трепери. След мъчителни минути, които й се сториха цяла вечност, пристигна забързан Глин, следван от Садар. При вида на брат си Данин се пречупи, падна на колене и заплака като дете. Садар се отдръпна и ахна драматично.
— Светотатство! — извика съветникът. — И аз отдавна се боях, че това ще стане. Лейди Гуенивер, о, какво отвратително нещо.
— Я почакай за момент — каза Глин. — Дано, какво означава всичко това?
С обляно от сълзи лице Данин изтегли меча си и го подаде с дръжката напред към Краля, но все още не можеше да говори.
— Ваше величество, двамата с Невин видяхме — обади се Исгерин. — Той се опита да изнасили дамата.
— О, богове — рече Садар. — Какво ли ужасно проклятие ще ни изпрати сега Богинята?
Гвардейците се отдръпнаха разтреперани от човека, който е щял да оскверни жрица. Отвращението в очите им показваше ясно, че набожността им е искрена, каквото и да мислеше Гуенивер за тази на съветника.
— Дано — рече Кралят. — Това не може да е вярно.
— Вярно е — най-накрая той се застави да продума. — Просто ме убий, моля те!
Данин отметна главата си назад, за да подложи гърлото си. Глин изруга и захвърли меча на другия край на стаята.
— Ще отсъдя по въпроса на сутринта. Гвардейци, отведете го в стаята му и го дръжте там. Освен това му вземете кинжала — той погледна към пребледнелите свидетели. — Искам да се посъветвам с Нейна святост. — Един след друг те побързаха да излязат, Садар тръгна последен. Кралят затръшна вратата зад него, сетне се хвърли на един стол и загледа подскачащите пламъци в огнището.
— По този въпрос, Ваша святост — проговори той, — вие сте монархът, а аз поданикът. Ще наложа на лорд Данин всяко наказание, което пожелае Богинята, но като човек ви моля за живота на брат ми — замълча и преглътна трудно. — Законът казва, че трябва да подложа на бичуване мъж, посегнал на жрица. Да бъде публично бичуван, а сетне обесен.