Един ден, когато бризът кротко подухваше, а тревата зеленееше напук на страданията в кралството, Невин влезе през градските порти. Когато слизаше от коня си, за да го поведе заедно с товарното муле по оживените улици, чу някой да го поздравява и като се обърна, видя Гуенивер и Рикин. Те бързаха към него, следвани от конете си.
— Невин! — пропя тя. — Сърцето ми ликува, като те виждам.
— И моето също, като виждам теб и Рико. Поласкан съм, че ме помните.
— Какво? О, моля ти се, та как бихме могли да те забравим? Двамата с Рико се готвехме да излезем да пояздим, но позволи ни вместо това да те почерпим половиница пиво.
По настояване на Гуенивер отидоха в най-добрия хан в Кермор, елегантно заведение с излъскани дървени подове и белосани стени. Тя също настоя да поръча от най-доброто пиво с безгрижната щедрост на боеца, който не се интересува за парите, защото може и да не доживее да ги похарчи. Седнаха и Невин започна да я изучава, а тя му разказваше най-новите вести за войната. Беше закоравяла, като че цялото й тяло беше оръжие, движеше се уверено, но и грациозно, по начин, който надминаваше категориите мъжко и женско. Колкото до Рикин, той си оставаше все тъй ведър, приятен и срамежлив; пиеше пивото си и я гледаше.
Понякога, когато очите им се срещаха, се усмихваха един на друг, размяна, която беше колкото изпълнена с любов, толкова и с напрежение, сякаш сърцата им бяха чашки, напълнени до ръба, течността трептеше, но не преливаше. Връзката помежду им беше толкова силна, че с даденото му от деомера зрение той я виждаше като паяжина от бледа светлина; цялата нормална страст се бе превърнала в магична връзка между аурите им. За него нямаше съмнение, че помежду им протича сила, че по някакъв начин те винаги ще знаят къде се намира другият по време на полесражението, че мислите им преминават помежду им съвсем интуитивно и те не го съзнават. Сърцето го заболя, като видя как нейният талант за деомер се оползотворява така неподходящо.
— Виж какво, добри ми Невин — рече най-сетне тя. — Трябва да дойдеш в дъна. Деомерът ли те доведе пак при нас?
— Съвсем не. Защо? Има ли нещо не наред?
— Като че има — Рикин се огледа и заговори тихо. — Става дума за Негово величество. Изпада в мрачните си настроения и никой не е в състояние да го изтръгне от тях.
— Потъва в тежки мисли — добави Гуенивер, също шепнешком. — И казва неща, например, че в края на краищата няма как да е истинският крал и други такива пълни глупости. Кралицата се бои вече да не полудее.
И двамата го гледаха, изпълнени с вяра и очакване, че той ще реши всичко. Почувства се безсилен и доверието им го накара едва ли не да заплаче.
— На теб пък какво ти става? — попита Гуенивер.
— О, просто напоследък се чувствам дяволски скапан, като виждам страната в такъв смут, без да съм в състояние да направя каквото и да е, за да сложа край на страданията.
— Но, в името на боговете, не ти е дадено да му сложиш край. Не се притеснявай толкова. Не помниш ли какво каза на Краля, когато страдаше заради смъртта на Данин? Ти каза, че само суетата е в състояние да накара човек да мисли, че може да отклони чужд Уирд.
— Суетата ли? Е, така си е.
Съвсем неволно тя му подаде точно думата, която трябваше да чуе. „Суета, която много прилича на Глиновата — рече си той. — В душата си оставам принцът, който смята, че кралството се върти около него и неговите деяния.“ Напомни си, че не е нищо повече от слуга, който очаква заповеди, и изведнъж се изпълни с увереност, че заповедта ще дойде. Един ден щеше да види отново Светлината да блести.
Отидоха в дъна и към тях се втурнаха слуги, сякаш наистина беше принц. Оривейн настоя да му даде елегантна стая в главния брох и го придружи лично дотам. Докато Невин си разопаковаше багажа, шамбеланът му разправи различни клюки. Лорд Гуетмар и лейди Макла имали двама сина. Принц Мейл все така си стоял в кулата; Гавра, старата му ученичка, била сега билкарка в града.
— А как е Негово величество?
Очите на Оривейн помръкнаха.
— Ще уредя аудиенция тази вечер. Първо го виж, а после ще говорим.
— Разбирам. Ами Садар? Продължава ли да е в двора, или най-сетне се е смирил истински и го е напуснал?