— Не, бил е от племето, наречено грегикион, мъдри хора, ако съдим по малкото, което е останало от книгите им. Доколкото зная, проклетите румани са завладели тяхното кралство, също както са направили с онова, което е принадлежало на нашите предци в Родината. Рийстолин винаги ми е правел впечатление на автор, за когото си заслужава много да помислиш. Чел съм част от неговата „Никомахейска етика“.
Прекараха приятно един час, обсъждайки неща, които Невин не бе чувал да се споменават от години. Принцът говореше пламенно, като роден книжовник, но когато дойде време Невин да тръгва, меланхолията се спусна над него като мъгла в морето. В края на краищата той не беше книжовник, а отчаян човек, който се хваща за всяко нещо, за да не загуби разсъдъка си.
Да излезеш от тихата стая на Мейл и да влезеш в голямата зала, беше като да пристъпиш в друг свят. Тъй като войската се събираше, залата беше пълна с лордове и бойни отряди; мъже се надвикваха, смееха се, крещяха за пиво и си подхвърляха шеги като кинжали. Невин седна на масата на Оривейн заедно с кралските съветници току до подиума. Когато сервираха храната, Глин мина през отредената само за него врата с Гуенивер. Той седна на почетната маса, а Гуенивер напусна подиума и отиде да се храни с кралските гвардейци и нейния Рикин.
— Както изглежда, лейди Гуенивер гледа с презрение на своя благороден произход — обърна се Невин към Оривейн.
— Така е. Много често съм говорил с нея, но човек просто не може да спори с обладаните от боговете.
Докато се хранеха, Невин наблюдаваше Глин, който сякаш си оставаше съвсем същият, все така изправен и мил, усмихваше се на някоя шега или слушаше разговора между поканените лордове. Но промяната стана ясна по-късно, когато един паж отведе Невин в частните покои на Краля. Глин стоеше прав до огнището. Светлината на свещите се отразяваше и искреше от сребро, блестеше в богатите цветове на гоблените и килимите и подчертаваше вдлъбнатите сенки под очите му. Той настоя Невин да седне на един стол, но сам продължи да крачи неспокойно около огнището, докато разговаряха. Отначало си разменяха новини и любезности, докато постепенно, малко по малко, царственото присъствие отстъпи и Глин се облегна уморен на полицата, като душевно изтерзан човек.
— Както изглежда, Негово величество високо почита Лейди Гуенивер — забеляза Невин.
— Тя е достойна за почит. Видиш ли, дал съм й място начело на гвардията ми. Никой няма да посмее да завиди на обладан от Богинята воин.
Ето го и спомена, пред който трябваше да се изправят.
— Все така ли липсва братът на Негово величество?
— Без съмнение ще ми липсва всеки ден, докато съм жив. О, богове, само да не беше се самоубил! Можехме да се виждаме от време на време тайно, дори някой ден можех да го върна.
— Да, но гордостта не му позволи да изчака.
Глин въздъхна и седна.
— Толкова много хора, които са ми служили, пострадаха — рече той. — А и не му се вижда краят. О, в името на Адовия властелин, понякога си мисля, че трябва просто да оставя Кантрей да вземе проклетия трон и да се свърши, но тогава всички, които загинаха за мен, ще са погинали напразно. А Кантрей може да изколи до един моите верни приятели — замълча и се усмихна уморено, криво. — Колцина от придворните ти казаха, че полудявам?
— Неколцина. А така ли е? Или те просто бъркат разума с лудостта?
— Аз, разбира се, предпочитам да смятам, че е второто. Откак Дано го няма, се чувствам обсаден. Можех да разговарям с него и ако сметнеше, че дрънкам глупости, щеше да ми го каже. А сега какво имам? Ласкатели, амбициозни мъже, половината от тях са чакали и ако не им подхвърлям достатъчно остатъци от яденето, е, тогава хапят. Ако се опитам да облекча съзнанието си от някоя мрачна мисъл пред тях, се свиват.
— Е, Ваше величество, в края на краищата животът им зависи от вас.
— Зная. О, богове, колко добре го зная! Ще ми се да се бях родил обикновен войскар. Всички в двора завиждат на Краля, а знаеш ли на кого Кралят завижда? На Гуениверовия Рикин. Не съм виждал по-щастлив човек от Рико, нищо, че е син на селянин. Каквото и да прави, каквото и да му се случи, той смята, че такава е волята на неговата Богиня, и спи спокойно нощем — Глин замълча за миг. — Смяташ ли, че съм луд? Или съм просто глупак?
— Кралят никога не е бил глупав и би ли бил по-щастлив, ако беше луд?