— Не разбирам по какъв начин тия хора си изкарват прехраната от морето — подхвърли Родри.
— Шшшт — Джил се озърна. Наоколо нямаше никой, но въпреки това тя понижи гласа си до шепот. — Лодките не случайно изглеждат така. Под скумрията често се крият разни други товари.
— О, богове! Искаш да кажеш, че сме попаднали в свърталище на контрабандисти?
— По-тихо! Точно това искам да кажа.
Работилницата на Ото се намираше в самия край на града и само един черен път я делеше от нивите със зеле. Родри със задоволство забеляза, че на вратата вече не виси катинар. Когато Джил я отвори, над главите им дръннаха сребърни звънчета.
— Кой е? — изрева мощен глас.
— Джил, щерката на Кълин от Кермор. Водя и още един сребърен кинжал.
Родри я последва в празна триъгълна стая, отделена с мръсни тръстикови прегради от останалата част на кръглата къща. Протритото зелено одеяло върху едната от тях навярно служеше вместо врата, защото Ото се появи иззад него. Висок едва метър и половина, той имаше пропорционално, мускулесто телосложение и могъщите ръце на миниатюрен ковач. Буйната му прошарена брада беше грижливо подстригана, а тъмните му очи ги гледаха лукаво.
— Я, ама това била Джил — каза той. — Радвам се да те видя пак. Къде е татко ти и кое е това момче?
— Тате остана в Елдид. Намери си място като капитан на тиеринска войска.
— Тъй ли? — Ото се усмихна с искрена радост. — Винаги съм си мислил, че е срамота толкова свестен човек да носи сребърния кинжал. Ами ти? Да не си избягала с тоя хубавец?
— По-кротко! — изръмжа Родри. — Кълин й разреши да тръгне с мен.
Ото изсумтя недоверчиво.
— Вярно е — намеси се Джил. — Дори тате го закле като сребърен кинжал.
— Нима? — очевидно златарят все още се съмняваше, но предпочете да смени темата. — Какво те води насам, момко? Трофеи за продан ли носиш?
— Не. Идвам заради сребърния кинжал.
— Какво, да не си го нащърбил или нещо такова? Не виждам как човек би могъл да повреди тоя метал.
— Иска да премахнеш деомера — намеси се Джил. — Можеш ли, Ото? Да освободиш кинжала от магията.
Ковачът зяпна от изненада.
— Адски добре знам, че има магия — продължи Джил. — Покажи му, Родо.
Родри колебливо измъкна кинжала от протритата ножница. Чудесното острие беше направено от някаква сплав, блестяща като сребро, ала по-твърда от стомана, която само неколцина златари в цялото кралство умееха да обработват. Върху него беше гравиран нападащ ястреб (знакът на Кълин, тъй като до неотдавна кинжалът беше негов), но в ръката на Родри изображението почти не се забелязваше сред блясъка на деомерската светлина, струяща като вода от острието.
— Значи имаш елфическа кръв във вените, а? — навъси се Ото. — И то доста.
— Е, има такова нещо — неохотно призна Родри. — Нали разбираш, родом съм от западните области и оная стара поговорка за елфическа кръв в елдидските вени май излезе вярна.
Когато Ото грабна кинжала, сиянието помръкна и стана едва забележимо.
— Не те искам в работилницата — заяви той. — Крадлив народ сте всичките. Не те обвинявам; сигурно тъй ви възпитават.
— Кълна се във всички богове на Отвъдните земи, не съм крадец! Родих се и израснах в рода Мелуейд. Не е моя вината, че нейде из потеклото ми има и чужда кръв.
— Ха! Все едно, няма да ми припариш в работилницата — Ото го загърби и подчертано заговори само на Джил. — Трудно нещо искаш, девойче. Та аз не владея истински деомера. Зная само това заклинание, без дори да разбирам какво върша. То просто се предава от поколение на поколение — разбира се, само между посветените.
— Точно от това се боях — въздъхна тя. — Но трябва да сторим нещо. Той не може да използва кинжала — деомерът всеки път го издава.
Ото прехапа устна и се замисли.
— Е, ако беше обикновен кинжал, просто щях да го заменя с нов, без магията, но тъй като е на Кълин и прочие, ще се опитам да отстраня деомера. Може би има начин да притъпя заклинанието, ако извърша всичко отзад напред. Но ще ти струва скъпо. Опасно е да си играе човек с тия неща.
След няколко минути яростен пазарлък Джил смъкна цената наполовина и му подаде пет сребърни монети.
— Ела пак по залез-слънце — каза Ото. — Тогава ще видим дали съм успял или не.