— Отстъпете! — викна Гуенивер. — Пробили са отзад.
Редицата отстъпваше, правейки предпазливо крачка по крачка назад, мъжете размахваха мечове, парираха, опитваха да се разпръснат, докато кантрейци се изсипваха през портата. Дворът представляваше лудница от тичащи войскари, защото другите керморски отряди се опитваха да се престроят. Рикин започна да псува, един непрекъснат словесен поток под нос, но чу как Гуенивер се смее и вие в пристъп на полуда. Внезапно небето помръкна. Докато мушкаше бързо срещу един враг, той помириса дим, гъст раздуващ се облак дим. Назад и назад към къщата, те се препъваха в труповете на мъртви другари и врагове, давеха се от дима и размахваха, пробождаха, сечаха — Рикин намери време да погледне към нея и да я чуе как се смее, докато тълпата около тях растеше. Стигнаха до къщата и задържаха входа, докато един по един остатъците от бойния отряд на Кермор докуцваха, допълзяваха и изтичваха вътре — останалите осмина.
— Влизай, Рико! — извика Гуенивер.
Той отстъпи, направи й място да го последва, сетне помогна на Камлун да затвори и залости вратата. Поради пламтящия горен етаж вътре беше непоносимо горещо. Конете се вдигаха на задните си крака и цвилеха панически, войскарите сграбчиха юздите им и ги изтеглиха напред. Отвън кантрейци крещяха за брадви и блъскаха върху дървените капаци на прозорците. Накрая събраха при вратата конете, които представляваха истерична сган. Рикин я отвори изведнъж, а войскарите отзад се развикаха и ги заудряха с плоското на мечовете си. Газейки и ритайки, животните се изтръгнаха навън и се стовариха върху кантрейци като живи боздугани.
Рикин се обърна и понечи да изкрещи заповед. Сетне видя Гуенивер и гласът му се задави в гърлото. Тя отстъпваше, олюлявайки се, за да умре встрани, край извитата стена. В бойната си треска така и не бе забелязал как я раниха. Изтича до нея, коленичи и видя, че е прободена в гърба през мястото, където ризницата й се съединяваше. Обърна я, лицето й беше странно спокойно, хубавите сини очи широко отворени, а кръвта й се стичаше по пода. Едва тогава Рикин наистина осъзна, че няма да доживее до пладне. Хвърли меча си, грабна нейния като талисман и хукна към вратата. Димът се спускаше на кълба надолу и се виеше около кантрейските войскари, които се прегрупираха на двора.
— Хайде да нападаме, момчета — рече Рикин. — Защо да мрем като плъхове.
Надавайки за последен път викове с името на Глин, хората му го последваха. Камлун му се усмихна за последен път, сетне Рикин вдигна оръжието, което Богинята някога бе благословила, и се втурна право към врага. За първи път и той започна да се смее, също така студено като нея, сякаш Богинята му позволяваше за този кратък момент да заеме мястото на Нейната жрица.
Рикин се препъна в един мъртъв кон и се хвърли върху първия кантрейски войскар, който му се изпречи. Уби го с едно мушкане, сетне се извъртя да посрещне щитовете с дракони, които се струпваха около него. Нанесе слаб удар наопаки по един от враговете, обърна се и се хвърли към друг, сетне усети метал да захапва лицето му, толкова остър беше, че за момент го сметна за горяща сламка от покрива, но в устата му се надига топла и солена кръв. Олюля се и един меч се впи в тялото му. Захвърли безполезния си щит и се обърна, мушна силно и уби човека, който го беше ранил. Огънят ревеше и димът беше гъст като мъгла в морето. Залитна, замахна отново, задави се от собствената си кръв и падна, опитвайки се да я изкашля навън. Враговете решиха, че е убит, и се втурнаха напред.
Рикин се изправи, олюлявайки се, и направи няколко крачки, но едва когато се препъна в една от носещите греди на сградата осъзна, че досега е бил с гръб към къщата. Огънят вътре вече пълзеше надолу по стените. Изправи се и се запрепъва към Гуенивер. Болката го пробождаше при всяка стъпка, но най-накрая стигна до нея. Падна на колене, сетне се поколеба, питайки се дали Богинята ще го осъди за този жест. Съмняваше се, че вече я интересува. Хвърли се на земята, посегна и придърпа Гуенивер в обятията си, после отпусна глава на гърдите й. Последната му мисъл беше молитва към Богинята, молеше се за прошка, ако онова, което прави, е грешно.
Богинята се оказа милостива. Кръвта му изтече и той умря, преди пламъците да са стигнали до него.
Невин се намираше в палатката на Краля в лагера, когато чу викове и тропот на копита, което означаваше, че войската се е върнала. Грабна едно наметало и изтича в ситния дъждец към поляната, където цареше пълна бъркотия, докато войскарите слизаха от конете си. Проби си със сила път и намери Краля, който подаваше юздите на ординареца си. Лицето на Глин беше брадясало и мръсно, с петно от чужда кръв на бузата и черна следа от сажди по светлата, корава коса.