— Знаеш ли от какво най-много се боя? — попита внезапно Ловиан. — Че когато умре Рийс, ще се стигне до открита война. Случвало се е, знаеш, когато недоволен кандидат се е почувствал ощетен от Съвета. Е, дотогава мен отдавна няма да ме има и няма да ме е грижа.
Тъй като Рийс беше здрав мъж само на двайсет и девет години, забележката й прозвуча съвсем смислено, но Невин почувства внезапно да го пробожда деомерско предупреждение. Като че ли й предстоеше да погребе още един син.
— Случило ли се е нещо? — попита тя, виждайки израза на лицето му.
— О, само мислех, че ще трябва да уредим Родри да бъде върнат.
— Да бяха думите жълтици, щяхме да сме богати като Краля — тя въздъхна дълбоко. — Винаги е трудно да се види гибелта на велик клан, но ще бъде наистина жалко да се види краят на мелуейдовци.
— Наистина ще е жалко.
Всъщност дори по-жалко, отколкото предполагаше тя. Кланът Мелуейд винаги е бил важен за деомера още от странно скромното му начало преди близо триста години.
Кермор и Елдид, 790–797
И дали всичко, което се случва в живота, е предопределено от боговете? Не е, защото много неща стават по сляпа случайност. Запомнете добре: всеки човек има Уирд и всеки човек има Късмет. Тайната мъдрост е да различиш едното от другото.
I
На около седмица път с кон от Аберуин, там, където би трябвало да е западната граница на Елдид, защото никой не живееше отвъд нея, се издигаше дън, кацнал на обширния затревен връх на надвиснала над океана скала. Каменна стена, която плачеше за поправка, заобикаляше големия двор, а между камъните на калдъръма беше прораснала трева. Вътре се издигаше нисък каменен брох, имаше струпани дървени бараки и тясна кула, щръкнала досущ щъркел сред малките си. Всеки следобед Аваскейн изкачваше сто и петдесетте виещи се стъпала до плоския й покрив. С помощта на голяма макара и въже изтегляше горе товари дърва за горене, които синовете му връзваха в примка далеч долу, и ги натрупваше под малкия навес, покриващ огнището на фара. Точно на залез-слънце запалваше факел, а с него и първия наръч. Недалеч, в открито море, имаше подводни скали. От върха на кулата те се виждаха като леко набръчкана водна повърхност, но бяха практически невидими за плаващ към тях кораб. Всеки капитан, видял Канобейнския фар, разбираше, че трябва да обърне далеч в открито море.
Не че през последните няколко години корабите изобилстваха. Заради войната за деверийския трон търговията много западаше. На моменти, особено когато студеният зимен вятър плющеше под навеса, Аваскейн се чудеше, защо си дава труд да пали огъня. Но си казваше: я си помисли как би се почувствал, ако само един кораб заседне. А и преди много години, когато тръгваше на война, за да не се върне повече, сам принц Мейл му заръча да поддържа фара.
Аваскейн подготвяше двамата си сина Марил и Егамин да поемат грижата за фара, когато умре. Марил, уравновесено момче, харесваше работата и донякъде привилегированото им положение в село Канобейн. Но Егамин, който беше само на четиринайсет години, мърмореше, ругаеше и непрестанно заплашваше да избяга и да стане войскар в кралската армия. Обикновено Аваскейн го перваше по главата и му казваше да не говори така.
— Принцът поиска от мен и семейството ми да се грижим за фара — казваше той. — И ще се грижим.
— О, я стига, тате — отговаряше неизменно Егамин. — Обзалагам се, че повече няма да видим дяволския принц.
— Може и да не го видим, но ако това стане, той ще научи, че съм правил, каквото съм обещал. Аз съм като язовец, не пускам.
Аваскейн, жена му Скуна и момчетата живееха в голямата зала на броха, където готвеха, спяха и въобще правеха всичко. Горните етажи стояха затворени, за да пестят отопление през зимата. Два пъти в годината Скуна проветряваше всяка стая, изтърсваше праха от покривките на мебелите и помиташе подовете, просто в случай че някой ден принцът се върне в лятната си къща. На двора имаше зеленчукова градина, по няколко пилета и прасета. Селяните от близкото село им доставяха това, от което имаха нужда като част от данъците си за Канобейнския фар. Освен това караха дървата за огъня, които сечаха в обширните прастари дъбови гори, простиращи се на север и на запад.