— Не изглеждаш недоволен.
Мейл приближи до прозореца, по който дъждът се стичаше сребристосив, досущ като косата му.
— Изгледът оттук е различен от всички, които съм имал преди. Човек не вижда нещата така ясно, както в прахта на бойното поле — Мейл прилепи бузата си към хладното стъкло и погледна надолу. — Знаеш ли кое е дяволски странно? Ако не се притеснявах толкова за Гавра и децата, щях да съм щастлив тук.
Невин усети как деомерът го връхлетя и зашемети, карайки го да осъзнае, че е време Мейл да бъде освободен. Той можеше да е свободен, защото бе приел да бъде затворник.
— Кажи ми нещо. Би ли се оженил за Гавра, ако имаш тази възможност?
— Разбира се. Защо да не се оженя? За мен няма повече място в кралски двор. Бих могъл също така да узаконя децата ни, стига да имам възможност да го направя. Аз наистина съм философ. Обсъждам безнадеждното и невъзможното.
Невин излезе от стаята на Мейл, мислейки за времето. Тъй като покрай морския бряг рядко валеше дъжд, пътуването през цялата зима беше нещо възможно, макар и неприятно. Отиде право в своите покои и се свърза с Примила чрез огъня.
Магазинът на Гавра заемаше предната половина на една къща срещу кръчмата на брат й. Всяка сутрин, когато излизаше за работа, тя оглеждаше рафтовете, отрупани с билки, буретата, гърнетата, изсушения крокодил, който висеше под стряхата. Моята къща, мислеше тя, и моят магазин. Това е мое, само мое. Едва ли много жени в Кермор притежаваха имот на свое име, а не на името на съпруг или брат. Зимата се задаваше и тя посрещаше много клиенти с треска и кашлица, измръзвания и болки в кокалите, така че работеше дълго в предната стая. Имаше и още един въпрос, с който трябваше да се занимае — годежа на Ебруа. Себе си остави да бъде ръководена от любовта, но беше решена да постигне солиден, уреден по всички правила брак за дъщеря си.
За щастие момчето, на което самата Ебруа гледаше благосклонно, беше почтен шестнайсетгодишен син на богато семейство, което търгуваше с щавени кожи. След като обсъди официалния годеж с бащата на момчето, тя отиде в дъна да разговаря с Мейл. В известен смисъл това беше празна работа; той не бе виждал семейството на Ардин, а дъщеря си — само от голямо разстояние. Но Мейл я изслуша сериозно, впрягайки блестящия си ум в проблема с такова напрежение, че тя разбра — също като нея, той искаше да изглежда така, сякаш имат някакъв нормален съвместен живот.
— Струва ми се добър избор за хора като нас — рече накрая Мейл.
— О, чуй се само, царствена моя любов. Хора като нас!
— Милейди забравя, че аз съм само един скромен философ. Нали когато свърша книгата си, жреците от храма ще поискат писарите да я препишат в петдесет екземпляра и ще получа по сребърник за всеки. Това, любов моя, е единственото ми богатство на този свят, така че нека се надяваме кланът на Ардин да не е алчен за зестра.
— Смятам, че ще приемат нейния дял от магазина ми и може би малко сребро.
— Дяволски добре. Когато едно момиче има философ за баща, то е родено без късмет.
На излизане от дъна Гавра срещна Невин, който дружески я хвана под ръка и я изпрати до магазина. Децата приготвяха вечеря в кухнята и те можеха да разговарят насаме. Невин сложи две големи цепеници в огнището и ги запали, щракайки с пръсти.
— Хладно е днес — отбеляза той. — Имам да ти кажа нещо наистина важно. Смятам, че имам добър шанс да уредя освобождаването на Мейл.
Гавра се задави и остана с отворена уста.
— Не му казвай все още — продължи старецът. — Не искам да му вдъхвам надежди, които може и да се разбият, но ще трябва да заминеш. Имаш твърде много неща да уреждаш, преди да тръгнеш.
— Да тръгна ли? Я стига, та Мейл ще иска ли да замина с него?
— Ако някога си се съмнявала дори за миг, това ще е първото глупаво нещо, което съм те виждал да правиш.
Внезапно Гавра изпита необходимост да седне. Тя се намести на една табуретка близо до огъня и сплете треперещите си ръце.
— Боя се, че няма как да постъпим с него, освен да го изпратим обратно в Елдид — рече Невин. — Искаш ли да заминеш?
Тя огледа рафтовете, помещението, всичко, за което беше работила така дълго. Освен това щеше да остави омъжената си дъщеря, а какво ли щеше да каже Думорик, когато му представи един непознат за негов баща?