Бяха сами на широкия път, но младият жрец сниши гласа си, за да отговори:
— Това е истина и мнозина недоволстват. Зная, че Негова святост има доста лошо мнение за мъжете от клана на Глиганите.
Накрая стигнаха до града, който се издигаше на четирите си хълма, опасан от масивни двойни каменни стени, с бойници и кули по тях. Дървените порти, с изрязан върху тях изправен крилат двукрак дракон, бяха обковани с желязо, а от двете им страни стояха пазачи, облечени в ситно извезани ризи. Но още щом влезе вътре, впечатлението за великолепие изчезна. Някога между тези стени беше пълно с къщи, говорещи за благоденстващ град. Сега срещаше една след друга изоставени сгради, с буренясали дворове и празни прозорци, а по улиците вятърът гонеше гнила слама от покривите. Голяма част от града представляваше направо развалини, купчини от камъни сред гниещи, обгорели греди. Толкова много пъти през последните сто години го бяха завладявали след обсада, а след това възвръщали със силата на меча, че очевидно никой повече нямаше силите, парите и надеждата да строи наново. Населението, останало след всички тези битки, едва ли наброяваше повече хора, отколкото са били по времето на крал Бран, и живееше в центъра, около и между двете главни възвишения. По улиците бойците блъскаха гражданите, които идваха срещу тях. Невин остана с впечатлението, че всеки срещнат мъж е войскар на някой лорд и всяка жена живееше в страх от тях или се бе предала пред неизбежното, превръщайки се в курва, за да им доставя удоволствие.
Първият хан, който намери, беше мъничък, мръсен и запуснат — просто голяма къща, разделена на кръчмарско помещение и няколко спални, но се настани там, защото му хареса ханджията Драуд, строен възрастен мъж, с коса бяла като тази на Невин и усмивка, зад която се разкриваше едва ли не свръхчовешка способност да запазва чувството си за хумор сред руини. Когато установи, че Невин е знахар, Драуд настоя да го настани в замяна на билките му.
— То в края на краищата аз съм стар като теб и сигурно ще трябва да платя същите пари за твоите билки. Защо ще ми даваш пари, само за да ти ги върна обратно.
— Вярно казваш. Ах, старост! Та аз цял живот изучавам човешкото тяло, но се кълна, че старостта води до такива болки в ставите, каквито не съм и знаел, че съществуват.
Невин прекара първия следобед в кръчмата, приготвяйки билки за най-различните заболявания на Драуд, и в замяна на това изслуша всички местни — а това на практика означаваше дворцови — клюки. Дори и най-бедният човек в Дън Девери знаеше всичко, което имаше да се знае за събитията в двора. Техен бард беше клюката, а кралското семейство — едничкият им източник на гордост. Драуд представляваше особено богат извор на клюки, защото най-малката му дъщеря, сега вече жена над четирийсетте, работеше в дворцовите кухни, където й се удаваха богати възможности да слуша как благородниците, които обслужваха кралското семейство, като шамбелана и камерхера, си разменят клюки. От онова, което повтори Драуд в онзи ден, стана ясно, че Глиганите така отблизо контролираха краля, та беше почти скандално. Всички говореха, че Тибрин, Глиганът от Кантрей, едва ли не е действителният крал.
— А сега, след като бедният наш сюзерен, кралят, е много болен, а жена му така млада и Тибрин е вдовец, и прочее, и прочее… — Драуд направи театрална пауза. — Е, нали можеш да си представиш какво си мислим ние, обикновените хора.
— Разбира се, че мога. А ще позволят ли жреците на вдовицата на краля да се омъжи?
Драуд потри палец и показалец като търговец, който се радва на пари.
— Охо, пъклите да го вземат! — изръмжа Невин. — Толкова лошо ли е станало?
— Вече няма с какво друго да подкупят жреците освен с пари. Дотук са получили всички възможни земи и законови отстъпки, които са пожелали.
В този миг Невин реши, че ако въобще успее да стигне до него, срещата му с Гуерговин щеше да е просто загуба на време.
— Че от какво е болен кралят? Той е все още млад мъж.
— Миналата пролет го раниха тежко по време на сражение. Случи се така, че бях на кралската улица, когато го докараха у дома. Бях за яйца на пазара, когато чух шума и роговете, които се задаваха. И видях краля да лежи на носилка, блед като сняг ти казвам. Но оживя, макар всички да смятаха, че до зимата ще сложат на трона малкото му момче. Но така и не оздравя напълно. Дъщеря ми казва, че трябвало да му се готви специална храна. Все меки неща и без онези бардекски подправки. Затова сваряват месото, докато съвсем омекне, правят ябълките на пюре и тъй нататък.