Гродин кимна с разбиране и изражението му беше до такава степен изкривено от почтена ярост, че Невин мислено го обяви за невинен — той не беше участвал по никакъв начин в престъплението. Каудир също изглеждаше силно разтревожен.
— Аз специално разучих старите справочници за билки, които имаме — обади се по-младият хирург. — Така и не открих тази отвратителна отрова. Ако е дошла от Бардек, това обяснява нещата.
— Точно така — рече Невин. — Е, добри ми хора, ще направя каквото мога, за да ви намеря кафяви водорасли и каквито други успокояващи възпалението на стомаха лекове успея да открия, но ще се върна чак наесен. Ще живее ли дотогава Негово величество?
— Ако някой не го отрови отново. — Гродин подхвърли пакета с брезова кора на масата. — О, богове, можете да си представите колко безпомощен се чувствам! Ето, аз се боря да премахна последиците от една отрова, докато в същото време без съмнение някой крои планове как да му пробута друга!
— Нямаше ли разследване на отравянето?
— Разбира се, че имаше — внезапно Гродин стана предпазлив. — Но нищо не се откри. Подозираме, че ще да е бил някой керморски шпионин.
„О, разбира се, обзалагам се, че е така! — помисли Невин. — При положение че в Кермор има Глигани.“
След като си свършиха работата, Невин разигра добре една сцена на клюкарски интерес, какъвто всеки посетител в двореца би проявил — да разгледа мястото, където живее кралят. Каудир, който изглеждаше добро момче, го заведе да види градината в онази нейна част, където пускаха обикновени хора, както и външните сгради. Само една мъничка частица от Невиновия деомер беше достатъчна, за да долови, че дворецът е изпълнен с разложение. Знамението стигна до него като миризмата на разкапваща се плът и пълзящи между камъните личинки. Пропъди колкото се може по-бързо видението; разбрал беше много добре.
Докато отиваха към предната порта, видяха да се връщат благородници от лов — гуербрет Тибрин от рода на Глиганите със свита от слуги и ловци отзад и овдовялата си сестра до себе си. Отбивайки мулето настрана от пътя на благородниците, той забеляза как Каудир гледа с копнеж лейди Мерода. Дамата беше само на двайсет години, с дълга руса коса, привързана на меки гънки под черната кърпа на вдовица, с широки зелени очи и черти, които бяха безукорни, без да са студени. Беше наистина красива, ала докато я гледаше, Невин я ненавиждаше. Не можа да определи точно причините, но не беше виждал досега жена, която така да го отврати. Каудир очевидно споделяше обратното мнение. За голяма изненада на Невин, когато мина с коня си покрай тях, Мерода дари Каудир с прекрасна усмивка и махна с деликатната си ръчица, облечена в ръкавица. В отговор момъкът се поклони дълбоко.
— Виж какво, момчето ми — засмя се Невин. — Опъваш тетивата за много високопоставен дивеч.
— А нима не го разбирам? Та дори да бях също така високопоставен като нея, пак щях да съм сакат.
— Ох, извини ме! Нямах това предвид.
— Зная, добри ми човече, зная. Боя се, че годините, през които са се гаврили с мен, са ме направили прекалено чувствителен.
Каудир се поклони и се отдалечи, поклащайки се и влачейки крака си. Невин изпита голяма болка от своята нетактичност; тежко бе да си сакат в един свят, където както жените, така и мъжете обожаваха войните. По-късно същия ден обаче установи, че Каудир не му се сърди. Тъкмо след залез той дойде в хана на Невин, настоя да му поръча половиница и го покани да седнат в ъгъла, далеч от вратата.
— Питах се за запаса ти от билки, добри ми Невин. Дали не ти се намира кора от северен бряст?
— Я виж ти! Не търгувам с билки за помятане, момчето ми.
Каудир трепна и заби поглед в дъното на половиницата си.
— Добре де — рече момчето най-сетне. — Кората е доста по-безопасна от буниката.
— Без съмнение, но въпросът е защо се занимаваш въобще с аборти. Мислех, че в такива времена всяко дете е скъпоценно.
— Но не и ако не го е направил съпругът ти. Виж какво, не ме презирай. Има твърде много благородни дами, които прекарват по цяло лято в двореца, а съпрузите им са далеч от тях на война в продължение на месеци; ти знаеш как стават тези неща и ето ти ги, идват при мен да плачат и…
— И без съмнение те обсипват със сребро.
— О, въпросът не е в парите!
— Нима? А в какво е тогава? Че това е единственият повод при теб да идват жени и да те молят за нещо, така ли?
Когато видя как в очите на Каудир бликнаха сълзи, Невин съжали за точните си, но сурови думи. Погледна настрани, за да даде на младия хирург възможност да си изтрие лицето. Невин се тревожеше повече от липсата на вярност, отколкото от абортите. Мисълта, че има благородни дами, чийто ограничен начин на живот не им дава нищо друго, с което да се гордеят, освен честта им, а те се впускат в незаконни връзки и сетне тичат да ги прикриват, го накара да почувства, че кралството започва да се разлага от ядрото си навън. Колкото до абортите, деомерската наука казва, че душата идва да се настани в плода едва в четвъртия или петия месец след зачеването; преди това абортът отстранява само топка плът, а не живо дете. Невин предполагаше, че когато една благородна дама е стигнала в петия си месец, това вече щеше да й личи, затова без съмнение Каудир решаваше дребните им проблеми далеч преди плодът да е обитаван от жива душа.