— Я виж ти — обади се Мадин с пресилен смях, — ако това са всичките войскари, които може да събере, Пагуил е постъпил глупаво, като се е разбунтувал.
— Фъшкии! — сопна се Карадок. — Милордът знае какво прави. Виждал съм и преди такова нещо — какво става, когато копиеносци бранят определена позиция. Предстои ни да галопираме през третия ад, момчето ми.
Докато войската на Мейноик се въртеше безредно насам-натам, Карадок изведе спокойно войскарите си пред редицата. Врагът беше избрал идеалното място за отбрана: дълга зелена ливада преди моста, като от едната страна до реката беше техният строй, а от другата — сринатата на места и все още рушаща се ограда от пръст, зад която някой отдавна отишъл си селянин беше държал говедата си. Копиеносците стояха в три реда, опрели щит до щит, а остриетата на копията лъщяха из намазаните с тебешир плоскости. От едната страна на стената от щитове конниците бяха яхнали неспокойните си животни, готови да нападнат отстрани и да притиснат войскарите на Мейноик към реката.
— Фъшкии накуп — промърмори Карадок. — Не можем да заобиколим копелетата, без да паднем в скапаната река.
Мадин само кимна, защото не му стигаше въздух, за да отговори. Спомняше си как металът се забива дълбоко в страната му. Под него конят му отметна глава и заудря с копита, сякаш и той си спомняше последната атака. Когато Карадок отиде в тръс да се посъветва с Мейноик, Ейтан дойде до Мадин; вече беше наместил щита на лявата си ръка и изтеглил метателно копие. Мадин последва примера му, но трябваше да полага големи усилия да удържа коня си на място и внезапно осъзна, че бедното животно наистина помни последната атака. Под себе си имаше кон, който се страхуваше от сражението, а нямаше време да го смени.
Копиеносците започнаха да подхвърлят подигравки и да дразнят врага, наричайки го боклук на кон, крещяха на яркото слънце, а вятърът донасяше задевките като разкъсани, неразбираеми частици от думи. Някои от хората на Мейноик крещяха в отговор, но отрядът на Карадок просто стоеше яхнал конете си и чакаше, докато най-накрая техният капитан остави лорда и приближи спокойно отпуснат на седлото, с метателно копие в ръка.
— Хайде, момчета. Атакуваме.
Бойците се разсмяха и подбутнаха конете да се присъединят към него. Войскарите на Мейноик се наредиха отзад, но останалата част от тях се обърнаха, готови да атакуват вражеските конници, разположени отстрани. Войската се строяваше за атака и това беше придружено от едно странно стържене и дрънчене, сякаш товар железа подскачаха в каруца. Карадок се обърна на седлото си, видя Мадин застанал до него и му кресна да надвие шума:
— Връщай се назад! Искам тази вечер да слушам как пее нашият бард. Върни се в последната редица!
Никога в живота си Мадин не бе желал така силно да изпълни заповед, но само за миг се пребори със себе си, преди да кресне в отговор:
— Не мога. Ако не участвам в тази атака, никога няма да имам куража да участвам в друга.
Карадок наклони глава настрана и го изгледа.
— Е, добре, момчето ми. То и без това може би всички ние ще пеем и ще слушаме песни в Отвъдните земи.
Карадок обърна коня си, вдигна копието, сетне се спусна в галоп право към редиците на врага. Надавайки бойни викове, отрядът се втурна след него — една надпревара на крещящи мъже, които яздеха през поляната. Мадин видя как пехотата, която ги чакаше, потръпна — през нея премина лека вълна от страх — но остана на мястото си.
— Прави като мен! — изкрещя Ейтан. — Хвърли копието и се извърти!
Все по-близо… прах, вдигнати във въздуха от копитата парчета пръст и топки от трева… пехотата се сбутваше плътно в ред варосани щитове — сетне напред полетя дъжд от метал, когато Карадок и хората му метнаха копията си срещу копиеносците. Щитове се вдигнаха нагоре, пресрещнаха някои от остриетата, докато конниците продължаваха да се приближават, да хвърлят, да обръщат встрани, образувайки дълъг неправилен кръг. Мадин чу как зад тях отекнаха бойни викове — резервните войскари атакуваха кавалерията на Пагуил. Конят му пръхтеше, хапеше юздечката и едва не отнесе и двамата в реката. Мадин извади меча си, плесна го с плоското на острието, обърна главата му, заби шпорите и го върна към отряда.