Първата редица от бойците на Мейноик се въртяха неориентирано, размахваха мечове и викаха пред стената от щитове. Карадок препускаше сред отряда си, крещейки заповеди да се престрои и да се опита да атакува във фланг. Мадин видя, че съюзниците на Мейноик бяха избутали кавалерията на Пагуил назад и бяха оголили най-слабото място на стената от щитове. Сред облак прах и мяркащи се в него и вдигащи се на задните си крака коне, отрядът се отдръпна настрани и отново се хвърли напред. Мадин изгуби от погледа си Ейтан, който беше избутан към фланга, когато войскарите на Мейноик, отдръпвайки се назад за да нападнат, отново се смесиха с атакуващите наемници. Един или два коня паднаха, ездачите им бяха хвърлени на земята и прегазени, преди Карадок да оправи бъркотията и да въведе що-годе някакъв ред. Мадин се озова в отряда на Мейноик. За един кратък миг видя как Карадок се втурва към фланга на стената от щитове, последван от една тълпа. Сетне неговата част също се втурна в атака.
Напред и все напред — стената от щитове трепереше, обръщайки се към застрашения си фланг, но се държеше здраво точно пред Мадин. От хората зад него полетяха копия. Конят му се опита да го хвърли, после да захапе юздечката; Мадин го плесна, накара го да застане на четирите си крака и го срита напред. Битка за частица от секундата — на нерви, не на стомана: видя изплашеното лице на младо момче, ръцете му се тресяха върху опряното на земята копие, очите му внезапно срещнаха тези на ездача, докато той препускаше в галоп право срещу него. С писък момчето пусна копието си и се метна встрани. Мъжът до него падна, като псуваше и махаше с ръце и крака. Мадин се вряза. Смътно му се мерна още един конник от дясно. Стената от щитове се разкъсваше. Като сечеше и виеше, с неземен смях бутна коня си сред подплашените копиеносци. Самият той се подмяташе нагоре и надолу на седлото като патица по вълните и сечеше, почти без да се интересува кого или какво съсича. Към него проблесна острието на копие. Едва свари да го пресрещне и чу как щитът му се пропука, сетне го бутна настрана и се обърна на седлото да пресрещне друг искрящ метал откъм дясното си рамо. И все така се смееше. В него кипеше студената ярост на берсеркер, която никога не успяваше да овладее по време на битка.
Внезапно конят му се вдигна на задните си крака, цвилейки в агония. Когато стъпи отново, той се олюля, коленете му се подвиха, но не падна. Притискаха ги отвсякъде наоколо — пехота в паника, хваната в капан кавалерия, цвилещи коне и мъже, които крещяха и слепешката се блъскаха. В отчаянието си Мадин замахна, съсече през лицето един копиеносец, докато умиращият му кон направи още няколко крачки напред. И изведнъж редицата се разкъса, последва паническо блъскане на изпаднали в ужас мъже, които хвърляха копията си, пищяха, разбутваха другарите си настрана и се опитваха да избягат от сечащите конници. Конят на Мадин падна. Той едва успя да извади краката си от стремената, преди да се стоварят тежко на земята — животно и ездач накуп. Щитът покри лицето му; не виждаше нищо, нито пък можеше да диша, а само се мъчеше да се изправи на крака, преди някой отстъпващ копиеносец да се опита да го набоде като прасе. Озовал се най-сетне на колене, той вдигна нагоре щита си, за да пресрещне насочено напосоки копие. Силният удар проби щита и отметна Мадин назад на пети. Видя как копиеносецът се засмя, вдигна отново оръжието си, стиснал здраво с две ръце дръжката, за да го забие в него; после долетя метателно копие и се заби дълбоко в гърба на човека. Той изпищя, килна се напред и хората около него побягнаха. Мадин се изправи на крака, като се олюляваше и се давеше от праха и собствения си призрачен смях. Около него бойното поле се разчистваше, а ездачите гонеха бягащата пехота и я газеха под себе си, сечаха със сляпа ярост хора, които вече не можеха да се бранят. Мадин чу някой да вика името му и като се обърна, видя Ейтан бавно да се приближава.
— Ти ли хвърли онова копие? — подвикна Мадин.
— Аз, та кой друг? Чувал съм те да се смееш и преди и по котешкия писък разбрах, че си в беда. Качвай се зад мен. Спечелихме това сражение.
Изведнъж треската на боя го напусна. Изпита болка, силна болка, защото спуканите му ребра горяха като огън. Опитвайки се да си поеме дъх, се хвана за стремето на Ейтан, за да се задържи на крака, но от движението болката го прободе и той простена. С гнусна псувня Ейтан скочи от коня и го хвана за раменете — добронамерен жест, който накара Мадин отново да изпищи.
— Лошо паднах — едва успя да каже той.