— Чуйте гласовете на Бога! — нададе вик Педрадин.
Ревът на океана му отвърна на сто езика. Заслизаха бавно по влажните, коварни стълби, изсечени в канарата и ревът и грохотът на разбиващите се вълни ставаше така оглушителен, че започна да отеква направо в съзнанието на Невин. На линията на прилива тримата коленичиха върху лепкавия мокър камънак и вдигнаха ръце с дланите навън към оракула. Всяка голяма вълна се втурваше като знамение, изпращаше пръски над скалите и се превръщаше във водовъртежи от бяла пяна, която стигаше почти до коленете им.
— Могъщи Ум — викна Невин. — Молим те да ни посочиш кой е едничкият истински крал на цяло Девери. О, могъщи Ум, постави на трона само истинския крал. О, могъщи Ум, дай ни своята способност да различаваме истината от лъжата.
Една след друга от сивия, мъглив океан към тях се втурваха вълни, които спокойно можеха да се разбиват в Елдид или в Отвъдните земи. Гласовете ревяха и трещяха неразбираеми отговори на въпроса на Невин. Изведнъж Кинрей изхлипа и бавно се изправи на крака, очите му гледаха втренчено, без нищо да виждат — беше изпаднал в дълбок транс. Когато заговори, тънкият му момчешки тенор се бе превърнал в глас също така дълбок и глух като този на вълна, която се разбива в скала.
— Погледни на север и на запад. Момчето, което ще бъде крал, е родено на север и на запад. Кралят на цяло Девери и на цял Елдид е роден в езеро, сред рибите и водните тръстики. Онзи, който ще даде мир, се готви за война.
Кинрей извика рязко и изгуби свяст, падайки по очи, след като божеството го бе напуснало. Невин и Педрадин го вдигнаха, сетне го отнесоха от линията на прилива в несигурното прикритие при основата на канарата. Педрадин свали собственото си наметало и зави с него момчето.
— Невин, такъв жрец се появява веднъж на сто години, а и на толкова не идва. Той ще ме наследи и ще ме надмине хилядократно. Благодаря на Бога, че го доведе тук.
— И трябва да благодариш, а също и от негово име. Не зная какво можеше да му се случи, ако не бе намерил пътя към Бога.
— Точно така, семейството му го смяташе за малко глуповат. Беше мъничко момче, когато го доведоха да искат съвет от Бога, и той повече не се върна с тях. Понякога се питам дали в нашия Кинрей няма малко западняшка кръв, но, разбира се, не мога да питам роднините му за нещо толкова срамно. — Той сложи бащински ръка върху бузата на момчето. — Студен е като лед. Ще ми се да можех да го махна от тази влага.
— Нищо по-лесно от това. Дай ми го само.
Невин повика духовете на стихиите, една съвършено лесна задача в тази буря и водовъртеж на стихийна мощ, и поиска от тях да подкрепят тежестта на момчето. С тяхна помощ вдигна Кинрей като чувал със зърно и го изнесе нагоре по стъпалата, без дори да се задъха. Отнесе го доста настрани от ръба и там го положи внимателно на тревната постеля, а в това време Педрадин зяпаше, изпълнен с удивление. След няколко минути Кинрей замята насам-натам глава и отвори очи.
— Скоро ще мога да ходя, Ваша святост — прошепна той.
— Когато си готов, момчето ми, и в никакъв случай преди това — Педрадин коленичи до него. — А някой ден ще се научиш да управляваш силата на божеството.
Невин се отдалечи на няколко стъпки от тях, обърна се и се загледа към вихрушката от мъгла и океан. В далечината гласовете на Бога ехтяха тихо. Север и запад, мислеше си той; щях да си изгубя времето, ако бях отишъл в Кермор. Не се съмняваше, че знамението е истинско; подсилена от ритуала и драматичната сцена на оракула, първичната психична дарба на Кинрей се бе добрала до самата сърцевина на деверийската душа. Роден сред тръстики и риби — тази конкретна фраза го смущаваше, но беше убеден, че с времето всичко ще стане ясно. Общо взето, остана много доволен. Едва по-късно се сети за онази застрашителна фраза — крал на цяло Девери и на цял Елдид, и се запита какви ли точно могъщи сили е задвижил.
Следобед, докато Кинрей спеше, Невин и Педрадин отидоха в Стаята с архивите, която заемаше целия втори етаж на броха. Седнаха на една маса до прозорец и с помощта на друг послушник се заровиха в прашните кодекси с родословия. Докато съставяха списъци с наследници, както преки по мъжка линия, така и косвени, чрез синовете на кралици, едно име се повтори три пъти — Марин, белязаният принц на малкото кралство Пирдон, свързан смътно с трона на Елдид, здраво с претендента от Кантрей чрез майка си и съвършено пряко наистина с керморската линия чрез принц Кобрин, сина на Данин. Осъзнавайки, че имаше вероятност един потомък на Данин да седне на трона на Девери, Невин потрепери от деомерски хлад. Точно такава ирония на съдбата сякаш обичаха Властелините на Уирда.