— Видял ли си Белиан? — рече съвсем небрежно тя.
— Знаех за детето още преди да тръгна. Ще отида във фермата да си купя сушени ябълки и ще видя как се чувства.
— Не се съмнявам, че лесно ще роди. Трябва да призная, че винаги съм й завиждала за начина, по който ги ражда — като котка. — Тя се поколеба, гледайки го не по-малко проницателно, отколкото го беше гледал Олейд. — Чувай, добри ми Невин, казват, че я е заплодил един от духовете ти.
Той се засмя така силно, че се задави с пивото си и върху лицето на Игрейна се изписа горчиво разочарование — толкова хубава история и да гръмне тъй, отведнъж.
— Мога да те уверя, че момчето беше от плът и кръв, при това кръвта му беше достатъчно гореща, ако мога да съдя по онова, което стана с Бел. Е, щом не казва нищо за това, какво да правим… Тя винаги си е била такава — не говори много.
Белиан роди бебето точно четири дни по-късно. Невин тъкмо метеше пещерите, когато по-голямото момче дотича да му каже, че майка му започва да ражда новото бебе. Докато вземе малко билки и стигне до долу, предвиждането на Игрейна се оказа вярно — новият син на Бел беше вече роден, при това много леко. Акушерката се зае да къпе бебето и да оправя, а Белиан, Невин и Баник седнаха до огъня.
— Как приемаш новото дете в семейството? — попита Невин.
— То да ти кажа, щом е искала толкова много да има дете, бих желал да се беше оженила за някое момче, но Бел винаги е била прекалено упорита и не съм могъл да се справям с нея. Момчето било здраво, както казва акушерката, така че е добре дошло. На село винаги има нужда от още един чифт ръце.
Баник изпусна дълбока въздишка и излезе да се погрижи за козите си. Невин протегна крака към топлината на огъня и помисли за Мадин. И наистина много скоро в огъня се оформи образът му, отначало като дребна фигурка, сетне нарасна, така че Невин можеше спокойно да разгледа цялата сцена около него. Мадин седеше в мръсна кръчма с около дузина други мъже, които пиеха и се смееха. На пояса си всеки от тях имаше кинжал. Кинжалите имаха еднакви дръжки, украсени с по три сребърни топчета. Когато единият от мъжете извади небрежно своя, за да махне една зачекната треска от масата, Невин видя, че е направен от някакъв странен метал, нещо като сребро, помисли си той, но видението не беше достатъчно ясно и подробно, та да е сигурен. Но предположи, че Мадин си е намерил място в наемнически отряд. Първата му мисъл беше да го съжали, но сетне му хрумна, че такъв отряд, който не е свързан с клетва за вярност с определен лорд, може да е много полезен за работата, която му предстоеше. Отбеляза си наум, че ще направи добре да следи какво става с Мадин и в бъдеще.
По-късно Невин влезе да види Белиан, която седеше на леглото и кърмеше детето. Даумир беше голямо бебе, преспокойно тежеше поне осем фунта, имаше мека тънка руса коса и бозаеше настървено, като от време на време издаваше звуци на удоволствие, които напомняха цвърченето на птица.
— Тъй както суче това гладно мъничко зверче, същинското ми мляко скоро ще тръгне — рече Белиан.
— Без съмнение. Липсва ли ти баща му?
Белиан помисли, докато преместваше бебето на другата си гърда.
— Малко — рече накрая тя. — С всичката работа, която имах да върша из фермата цяло лято, почти не съм се сещала за него, но сега, когато зимата почти е дошла, установих, че го помня. Надявам се да е добре и в безопасност, където и да се намира. По-добре е да се чудя къде ли е, отколкото да му ходя на гроба.
— Всъщност си съвсем права.
Белиан се усмихна и нежно поглади косата на бебето.
— Той изглежда по-различно от другите момчета, когато се родиха, то нали Мадин има къдрава коса, но след време ще заприлича на нас. Да гледаш бебе е малко като да везеш. Разполагаш с плата и с цветните конци, но от теб зависи какво ще се получи.
Невин внезапно се усмихна. Току-що тя му беше поднесла липсващата част от плана. Та имаше ли по-добър начин да получиш истински и благороден крал от това да отгледаш принца? Марин беше все още млад и можеше да бъде оформен; имаше нужда от наставници и щеше да реагира на подходящо влияние. Някой от нас може да стигне в двора, помисли си Невин; ще се погрижим момчето да израсне добре, докато в същото време ще продължаваме да полагаме основите.