Невин беше донесъл редица важни книги, сред които един общ кратък преглед на законите за начинаещи и няколко тома история, започващи с Времето на Зората и продължаващи с аналите на различните крале на Девери и Елдид. След време щеше да поиска да му донесат от Аберуин преписи от книгите на принц Мейл, особено трактата за благородството, но те щяха да са много тежки за начинаещ. Всяка сутрин оставяше момчето известно време да чете на глас — то често се запъваше, но винаги продължаваше, след това той взимаше книгата и довършваше пасажа. Обсъждаха прочетеното. Щом Марин осъзна, че половината история представлява битки, а другата половина — скандали, интересът му към науките невероятно нарасна.
Веднъж станал добре позната фигура в двореца, Невин започна да прекарва известно време с кралицата, която се радваше да види нов, при това добре образован човек в дъна. Сериан произлизаше от кантрейската линия на претендентите за трона и беше далечна братовчедка на сегашния крал, Слумар Втори. Деветнайсетгодишна я бяха омъжили за Касил — до голяма степен против волята й, защото кралят беше не само пет години по-млад от нея, но и кралството му беше сурово, диво място в сравнение с нейния дом в Лугкарн. Сега, около седемнайсет години по-късно, тя се беше примирила с живота си. Имаше две по-големи дъщери и малък син, с които да се занимава, и както призна един ден на Невин, с течение на времето се беше привързала към Касил.
— Ако позволите на един старец да говори откровено — рече Невин, — той е далеч по-свестен мъж от оная банда порове, които се въртят около трона в Кантрей.
— О, сега вече съм съгласна с теб, но какво ти разбира момиче на деветнайсет години? Мислех само, че е много млад и че никога повече няма да мога да присъствам на великолепните пиршества на майка ми.
С въздишка кралицата смени темата и от личните проблеми мина на една конкретна песен, която бардът беше изпял в залата предишната вечер.
Скоро след пристигането на Невин започнаха и първите снегове. Езерото замръзна, стана лъскаво и кораво, а обработваемите земи се простираха под снежна пелена, като само далечни струйки дим бележеха местата на къщите. Животът в дъна вече имаше за свой център огромните огнища в голямата зала, където благородниците седяха близо до огъня, а слугите лежаха на топлата слама с кучетата. Докато сънливите седмици се точеха, Невин започна истински да се привързва към Марин. Трудно бе да не обикнеш това дете — то беше винаги весело, любезно, невероятно самоуверено поради положението си на белязан принц и в същото време искрено загрижено за доброто на останалите. Невин разбра, че ако успее в своите планове и Марин наистина седне на деверийския трон, всеки щеше да се обръща към детството му и да казва, че очевидно е бил роден за крал. Без съмнение щяха да се появят малки легенди за смелост, която е надминавала годините му, а обикновените събития от това време щяха да се разглеждат като впечатляващи знамения. При такъв начин на мислене никой нямаше да се сети, че майка му е била високо образована жена, а баща му — необикновено благороден мъж. Невин беше готов да остави нещата така. Та нали в края на краищата той беше там да създаде един мит, а не да пише история.
А митът сякаш наистина напираше да бъде създаден. Малко преди Празника на Слънцето, на който щеше да бъде отбелязан и десетият рожден ден на Марин, принцът дойде за урока в стаята на наставника си с необикновено загрижен вид. Тъй като умът на момчето не можеше да се съсредоточи по време на четенето, накрая Невин го попита какво е станало.
— О, всъщност нищо. Но, сър, вие сте мъдър мъж. Знаете ли какво означават сънищата?
— Понякога да, но някои сънища означават единствено, че сте хапнали повечко, преди да си легнете.
Марин се изкиска, сетне наклони замислено глава.
— Според мен не беше от тези сънища. Докато го сънувах, изглеждаше съвсем действителен, но когато се събудих, ми се стори глупав. — Размърда се на стола си и погледна смутено настрани. — Татко казва, че един истински принц никога не се надува.