Annotation
Конър О’Дуайър се гордее с историята на рода си, съчетала в себе си ирландски поверия и магията на Тъмната вещица. Той живее в живописното графство Мейо с обичната си сестра Брана. Там братовчедка им Айона среща любовта на живота си и се научава да владее магията. Брана, Конър и Айона, заедно с приятелите им от детинство, образуват неразрушим кръг. Кръг, който се подготвя да унищожи злия магьосник Кеван завинаги.
Мийра и Брана са най-добри приятелки, по-близки и от сестри. Мийра е силна и независима жена, която не вярва в любовта. Но не може да отрече чувствата, които изпитва към красивия, добър и великодушен Конър. Младият мъж притежава изключителната дарба да общува със соколи. Тя му помага да ръководи школата за разходки и лов с величествените птици, които привличат тълпи туристи.
Мийра се страхува, че чувствата ѝ към Конър ще разрушат дългогодишното им приятелство. Една неочаквана страстна целувка обаче преобръща живота и на двамата.
Но злото, приело формата на вълк, се спотайва в гъстите гори на Мейо. Усвоил магията на сенките, Кеван изчаква своя миг да нападне братовчедите О’Дуайър. И да им причини болка, наранявайки хората, които обичат…
МАГИЯТА НА СЕНКИТЕ
За книгата
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
notes
1
2
3
МАГИЯТА НА СЕНКИТЕ
Нора Робъртс
Втора книга от трилогията РОДЪТ O’ДУАЙЪР
Очаквайте: Магията на кръвта
За книгата
Nora Roberts
Оригинално заглавие: Shadow Spell (Cousins O’Dwyer)
Copyright © 2014 by Nora Roberts.
All rights reserved.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА “ХЕРМЕС”, 2014 г.
© Илвана Иванова Гарабедян, преводач, 2014 г.
© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата, 2014 г.
с/о Литературна агенция “АНТЕЯ РАЙТС” – София
ISBN 978-954-261-393-0
Разпознаване и корекции: Diltea&Wachtelin, 2015
ПЪРВА ГЛАВА
Есен, 1268 г.
Мъгла се издигаше на тънки струйки над водата като въздишка, докато Иймън гребеше в малката лодка. Слънцето грееше с бледа и хладна светлина, докато се пробуждаше от нощната си дрямка и подканяше утринните птици да запеят в хор. Чу дрезгавия глас на петела, толкова надменен и важен, както и блеенето на овцете, които пасяха кротко в зелените поля.
Всички тези звуци му бяха познати, посрещаха го всяка сутрин през изминалите пет години.
Но това не бе домът му. Колкото и гостоприемен и познат да бе, никога нямаше да е неговият дом.
А тъкмо за дома мечтаеше сега. Мисълта за него предизвикваше болка дълбоко в костите му както при стар човек в лошо време, в сърцето му тлееше копнеж като на отхвърлен любим.
И под копнежа, болката, мечтите и мъката кипеше стаена ярост, която можеше да се надигне и да изгори гърлото му.
Понякога нощем сънуваше дома, хижата им в голямата гора, където познаваше всяко дърво, всяка извивка на пътечките. В някои нощи сънищата бяха по-истински от реалността и той усещаше мириса на торф в огъня, сладкия аромат на сламените постелки в леглото му, в които майка му вплиташе лавандула за по-добра почивка и сладки сънища.
Чуваше гласа ѝ, нежното ѝ пеене, което се носеше от таванското помещение, където смесваше своите отвари и лекове.
Тъмната вещица, така я наричаха – с уважение – защото беше силна и могъща. И мила и добра. Затова през някои нощи, когато сънуваше дома и чуваше майка си да пее, той се будеше с мокри от сълзи страни.
Които бързаше да избърше. Сега беше мъж – на цели десет години – глава на семейството, както бе баща му преди него.
Сълзите бяха за жените.
А той трябваше да се грижи за сестрите си, нали, напомни си той и закрепи греблата, като остави лодката да се носи леко по водата, докато хвърляше въдицата. Брана беше най-голямата, но той беше мъжът в семейството. Бе дал клетва да защитава нея и Тийгън и щеше да я изпълни. Бе наследил меча на дядо си. И щеше да го използва, когато дойдеше мигът.
Моментът щеше да настъпи.
Имаше и други сънища, в които страхът преобладаваше над мъката. Сънища за Кеван, черния магьосник. Те предизвикваха ледени топки страх в корема му, които смразяваха дори кипящата ярост. Страх, който караше момчето в него да извика за помощ майка си.