Разговорите стихнаха. Събраните в залата магьосници се вторачиха във вратата.
Някой почука тихо.
— Махай се! — извикаха магьосниците и някои тупнаха на пода от толкова изискана шега.
Спелтър взе от масата голямата желязна халка с ключовете от Университета. Не всички бяха метални. И не всички бяха достъпни за погледа. Някои от тях имаха несъмнено объркващ вид.
— Кой тропа на тези двери? — произнесе напевно.
— Аз.
В гласа се долавяше нещо странно. На всеки в залата му се стори, че говорещият е застанал точно зад него. Мнозина започнаха да се оглеждат, преди да се опомнят.
В стъписаното мълчание рязко отекна щракането на бравата. Всички зяпаха вцепенени как железните лостове се прибраха сами в гнездата си. Яките дъбови резета, на които времето бе придало твърдостта на скала, се измъкнаха от скобите си. Пантите грейнаха в червено, после в жълто и накрая в бяло… преди да се пръснат на парчета. Бавно, със страховита неизбежност крилата на вратата се стовариха навътре в залата.
В пушека от горящите панти се мяркаше неясен силует.
— Дяволски добре се справи, Вирид — промълви някой до Спелтър. — Бива си те.
Фигурата излезе на светло и всички се убедиха, че това все пак не е Вирид Уейзигуз.
Непознатият беше поне с една глава по-нисък от който и да е магьосник и носеше простичка бяла роба. Оказа се и с няколко десетилетия по-млад от присъстващите. Изглеждаше на не повече от десет години, а в едната си ръка стискаше жезъл, чийто край стърчеше високо над главата му.
— Ей, тоя не е магьосник…
— И къде му е качулката?
— А къде му е шапката?!
Натрапникът подмина сащисаните магьосници и спря пред централната маса. Спелтър сведе поглед към слабовато младо лице, обрамчено от гъста руса коса, и веднага беше уловен от взора на две златисти, сияещи отвътре очи. Усети, че не гледат него. Май се взираха в точка на една педя зад главата на Спелтър. У ковчежника се зароди впечатлението, че само пречи и изобщо не съответства на новите изисквания.
Опря се на достойнството си и се изпъчи в целия си ръст.
— Какво означава… ъ-ъ… всичко това?
Призна си, че репликата прозвуча немощно, но твърдостта на този пламтящ поглед май смазваше всички думи в паметта му.
— Дойдох — заяви непознатият.
— Дошъл си, така ли? И за какво дойде?
— Да заема мястото си. Къде е то?
— Ти да не си студент? — изгъгна Спелтър, пребледнял от ярост. — Как се казваш, младежо?
Момчето престана да го слуша и огледа всички наоколо.
— Кой е най-могъщият магьосник тук? Искам да се запозная с него.
Спелтър кимна рязко. Двама от университетските портиери, които вече се промъкваха крадешком към хлапето, изведнъж изникнаха до лактите му.
— Хванете го и го изхвърлете на улицата! — заповяда ковчежникът.
Портиерите — едри, сериозни, невъзмутими мъжаги — също кимнаха. Стиснаха тънките ръце на момчето с пръсти като банани.
— Ще си поприказваме с баща ти за това — сурово предупреди Спелтър.
— Няма нужда, той вече знае.
Хлапето се озърна към двамата портиери и вдигна рамене.
— Но какво става тук?
Спелтър изви очи към Скармър Билиас, предводител на Ордена на сребърната звезда. За разлика от кльощавия ковчежник Билиас беше масивен, напомняше завързан към земята балон, незнайно защо пременен в синьо кадифе и вермин. Общото тегло на Спелтър и Скармър беше точно колкото на двама нормални мъже.
За жалост Билиас беше от хората, които се заблуждават, че умеят да общуват с деца. Наведе се, доколкото му позволяваше коремът след вечеря, и едва не опря своето обрасло с бакенбарди червендалесто лице до носа на момчето.
— Какво искаш, момко?
— Това дете току-що влезе насила тук, защото искало да се запознае с могъщ магьосник — обясни с крайно неодобрение Спелтър.
От своя страна ковчежникът изпитваше силна неприязън към децата и може би тъкмо затова те се лепяха упорито по него. Засега той успяваше да не си задава смущаващи въпроси за случката с вратата.
— Няма лошо — отбеляза Билиас. — Всяко момче, дето струва нещо, иска да бъде магьосник. И аз исках същото като малък. Е, съгласен ли си, младежо?
— Имаш ли мощ? — попита го хлапето.
— Хъм?
— Питам имаш ли мощ? Колко си могъщ?
— Могъщ ли? — Билиас се изправи, опипа пояса си на магьосник осма степен и намигна на Спелтър. — О, доста могъщество съм събрал. Дори сред магьосниците ме смятат за много могъщ.