Пак подръпна ръкава на Кардинг.
— Слушай, важно е, слушай! Когато надникнах…
— Защо не спреш да ми досаждаш?
— Но жезълът — неговият жезъл, де, не е…
Коин стана, насочи жезъла към стената и там незабавно се появи врата. Мина през нея и принуди магьосниците да се изнижат след него.
Прекоси градината на Архиканцлера, а магьосниците подтичваха като опашка на комета. Спря чак на брега на Анкх. Тук растяха няколко прастари върби и реката течеше… тоест се влачеше около издатина с формата на подкова, превзета от попови лъжички. Мястото носеше твърде оптимистичното име Отдихът на магьосника. В летните вечери, ако вятърът духаше към реката, беше подходящо за лека разходка.
Топлата сребриста мараня още се стелеше над града. Коин прегази мократа трева и застана на средата. Подхвърли яйцето, то се понесе в плавна дъга и цопна влажно.
Момчето се обърна към бързащите магьосници.
— Не идвайте по-наблизо. И бъдете готови да побегнете при нужда.
Насочи октироновия си жезъл към странното яйце. От върха блъвна октаринов лъч, заби се в дребния овал и го пръсна в дъжд от искри, оставили сини и алени петна по ретината на присъстващите.
Отначало нищо не се случи. Десетина магьосници зяпаха в очакване.
Един абсолютно лишен от загадъчност повей разклати дърветата.
Друго нямаше.
— Ъ-ъ… — запъна се Спелтър.
Тогава усетиха първия трус. От клоните се посипаха листа, по-нататък една водна птица отлетя уплашена.
Звукът започна като ниско стенание, по-скоро го чуваха със стъпалата, а не с ушите си. Върбите затрепериха, примера им последваха и двама-трима магьосници.
Калта около яйцето завря.
И избухна.
Земята се обели назад като лимонова кора. Буци сгорещена пръст се посипаха върху магьосниците, които побързаха да се скрият зад дърветата. Само Коин, Спелтър и Кардинг останаха да гледат как блестящата бяла сграда се издига над поляната, размятайки кал и трева. И други кули изригнаха зад гърбовете им. А във въздуха растяха зъберни стени, свързващи кулите.
Ковчежникът изскимтя, защото земята се изплъзна изпод краката му, заменена от каменни плочи, обсипани със сребърни люспици. Олюля се, когато подът под краката му се устреми неумолимо нагоре и издигна тримата високо над върбите.
Покривите на Невидимия университет останаха в подножието. Анкх-Морпорк се просна като карта пред погледите им, реката заприлича на попаднала в капан змия, ширнаха се забулените в синкава мъглица равнини. Ушите на Спелтър изпукаха, но издигането продължи към облаците.
Тримата изскочиха подгизнали и измръзнали в безмилостните слънчеви лъчи. Във всички посоки се бе разстлала облачна пелена. И други кули се издигаха наблизо, отразявайки болезнено ярко светлината на деня.
Кардинг приклекна тромаво и опипа пода с върховете на пръстите си. Подкани с жест ковчежника да постъпи като него.
Спелтър докосна повърхността, по-гладка от полиран камък. Напомняше лед, стига ледът да е леко затоплен, а наглед беше слонова кост. Не беше съвсем прозрачна, но намекваше, че би й се искало.
Обзе го натрапчивото подозрение, че ако затвори очи, изобщо няма да я усети.
Срещна погледа на Кардинг, който подхвърли:
— Не зяпай мен. И аз не знам какво е това.
Вдигнаха глави към Коин и той изрече:
— Магия.
— Да, господарю — смънка Кардинг, — но от какво е направено?
— От магия, казах ти. Сурова магия. Втвърдена. Съсирена. Подновявана миг след миг. Нима можете да ми посочите по-подходящ материал да изградим новия дом на магьосничеството?
Жезълът засия за секунда и стопи облаците. Светът на Диска се появи долу и оттук личеше, че наистина е диск, сякаш забоден в небето с централния връх Кори Селести, обитаван от боговете. Кръглото море беше толкова наблизо, струваше им се, че могат да се гмурнат в него от кулата. Виждаха и разкривения от разстоянието огромен континент Клач. Водопадът около Ръба беше блестяща дъга.
— Твърде голям… — изфъфли Спелтър.
Светът, в който живееше досега, не се простираше далеч извън портата на Невидимия университет. Именно такъв го предпочиташе. В свят с подобни размери човек се чувстваше уютно. В никакъв случай не му беше приятно да стърчи върху нещо, високо цял километър, което от по-строга гледна точка дори не съществуваше.
Това прозрение го втрещи — беше магьосник, а магията вече го притесняваше.
Примъкна се незабелязано до Кардинг, който промълви:
— Не е точно каквото очаквах.
— Хъм?
— Отгоре ми се струва прекалено малко.
— Де да знам… Слушай, трябва да ти разкажа…
— Я погледни планините Овнерог. Подлъгваш се, че можеш да ги докоснеш.