Две-три дами от харема запляскаха с ръце. Дори стражите като че се стъписаха.
— Това е Тройно оркско завъртане с допълнително подмятане — гордо ги просвети Найджъл. — Колко огледала счупих, докато го науча… Виж, те не ни доближават.
— Предполагам, че не са гледали подобно представление — отмалял процеди Ринсуинд и премери на око разстоянието до изхода.
— И аз не вярвам да са запознати.
— Особено с последния номер — забиването на меча в тавана.
Найджъл погледна нагоре.
— Странно, и вкъщи ставаше така всеки път. Не знам в какво бъркам накрая.
— Не питай мен.
— Уф, много съжалявам — промълви Найджъл и напразно подръпна оръжието си за дръжката.
Стражите доловиха, че забавлението е приключило, и пристъпиха към жертвите си.
— Не се обвинявай… — подхвърли Ринсуинд.
— Благодаря ти.
— … защото аз ще го сторя вместо теб.
Ринсуинд обмисли следващия си ход. Обмисли дори следващото си бягане. Но изходът беше далеч, а и шумът подсказваше, че отвъд харема обстановката също е твърде вредна за здравето му.
Нямаше друг изход. Трябваше да опита с магия.
Вдигна ръка и двама от стражите се строполиха. Вдигна и другата си ръка — останалите двама се свлякоха.
Тъкмо изпадна в недоумение и Конина прекрачи изящно над проснатите тела. Разтриваше нехайно ръбовете на дланите си.
— Вече те бях отписала. Кой е този твой приятел?
Както вече споменахме, Багажът рядко показваше чувствата си или поне онези, които не се свеждаха до сляпа ярост и ненавист. Затова не е лесно да се разгадае какво го вълнуваше при събуждането му на пет-шест километра извън Ал-Кхали, катурнат в пресъхнала вада с крачетата нагоре.
Дори броени минути след зазоряване въздухът беше като дъх на прегрята фурна. С упорито люшкане наляво-надясно Багажът успя да нагласи повечето си крачета в правилно положение. Стоеше и изпълняваше муден танц, за да допира изгарящия пясък с колкото се може по-малко от тях.
Не се бе загубил. Винаги знаеше къде се намира — тук.
Само че всичко останало временно се бе залутало.
Багажът поумува и бавно се блъсна в един камък.
Отдръпна се и тупна на земята озадачен. Струваше му се, че е натъпкан с гореща перушина, и смътно си представяше блаженството от гъста сянка и приятно студено питие.
След няколко безплодни опита се изкачи върху билото на близката дюна. Оттам му се откри несравним изглед към стотици други дюни.
Дълбоко в дървесината си Багажът изпитваше безпокойство. Пренебрегнат. Напъден. Отхвърлен. Освен това погълна такива количества орак, че стигаха за натръшкването на малко царство.
Ако една пътническа принадлежност има неотложна потребност, тя се състои в намирането на кого да принадлежи. Багажът се затътри тромаво по парещия пясък, но преливаше от надежда.
— Едва ли имаме време за официално запознаване — възрази Ринсуинд, а далечно крило от двореца се срути с грохот, раздрусал пода. — Вече трябва да сме…
Осъзна, че говори на себе си.
Найджъл пусна дръжката на меча.
Конина пристъпи напред.
— О, не… — изпъшка Ринсуинд, но беше късно.
Светът внезапно се раздели на две части. Едната побираше Найджъл и Конина, другата — всичко останало. Въздухът между двамата сякаш пращеше. Може би в тяхната част отнякъде долитаха звуците на оркестър, чуруликаха славейчета, розови облачета се носеха весело из небето, накратко — случваше се каквото подобава на такива мигове. А в същите тези мигове унищожението на някакви си дворци в съседния свят няма никакъв шанс да привлече вниманието.
— Вижте, хайде по-бързичко да привършим с церемониите — отчаяно настоя Ринсуинд. — Това е Найджъл…
— … Разрушителя… — унесено допълни момъкът.
— Добре, Найджъл Разрушителя, син на Зайкодуп…
— … Могъщия — прекъсна го Найджъл.
Ринсуинд го позяпа и вдигна рамене.
— Както кажеш. Впрочем, това е Конина. Любопитно съвпадение — ще ти бъде интересно да узнаеш, че баща й е… мммфъ.
Без прикованият й поглед да трепне, Конина протегна ръка и нежно впи пръсти в лицето на Ринсуинд. Ако мъничко засилеше натиска, би изгладила главата му като топка за боулинг.
— Всъщност може и да се заблуждавам — допусна Ринсуинд, щом тя си дръпна ръката. — Кой знае? Кого засяга? Какво значение има?
Те не го забелязваха.
— Ами аз да видя дали ще намеря шапката, а? — подхвърли той.
— Чудесна идея — измърка Конина.
— Очаквам да бъда убит, но нямам нищо против.
— Страхотно — смотолеви Найджъл.