— Не вярвам някой дори да усети, че съм излязъл — допълни Ринсуинд.
— Добре, добре — промърмори Конина.
— Предполагам, че ще ме насекат на мръвки — продължи Ринсуинд, устремил се към изхода с пъргавината на умиращ охлюв.
Конина примига.
— Каква шапка? А, онази ли…
— Сигурно не мога дори да се надявам, че двамата ще ми помогнете мъничко, а? — опита пак Ринсуинд.
В личния свят на Конина и Найджъл славейчетата се настаниха да подремнат по клоните, розовите облачета се пръснаха към хоризонта, оркестърът си събра инструментите и отиде да избичи халтурка в някой нощен клуб. На опразненото място се вмъкна късче действителност.
Конина с мъка отмести възхитения си поглед от възторженото лице на Найджъл и го стовари значително охладнял върху Ринсуинд.
Плъзна се бързо по пода и хвана магьосника за ръката.
— Чуй ме — няма да му казваш коя съм наистина, нали? Щом научат, момчетата започват да се държат… Защо ли ти обяснявам? Ако не ме послушаш, с тези две ръце ще ти счупя всяка…
— Ще бъда прекалено зает, щом ще ми помагате да търся шапката — увери я Ринсуинд. — Макар че не мога да си представя какво намираш в него — сподели надменно.
— Той е симпатичен. А аз май не срещам често симпатични хора.
— Е, чак толкова…
— Той ни гледа!
— И какво? Да не се боиш от него?
— Ами ако ме заприказва?!
Ринсуинд я зяпна тъпо. Не за пръв път в живота си стигна до догадката, че цели територии от човешкия опит са го подминали по пътя си. Ако териториите можеха да подминават хората. Добре, де, сигурно той ги е подминал.
— Защо им позволи да те замъкнат в харема без съпротива?
— Открай време исках да знам какво става вътре.
Мълчание.
— Е? — подкани я Ринсуинд.
— Ами всички си седяхме, по едно време влезе серифът, повика ме при себе си и каза, че щом съм нова тук, значи е мой ред. Никога няма да се досетиш какво ме накара да правя. Момичетата го одумваха, че само това искал.
— Ъ-ъ…
— Добре ли си?
— Прекрасно, направо прекрасно — изфъфли Ринсуинд.
— Лицето ти стана много лъскаво.
— Не, чувствам се прекрасно.
— Помоли ме да му разкажа приказка.
— За какво? — настрои се подозрително той.
— От другите момичета научих, че предпочитал приказки със зайчета.
— А-а… Зайчета.
— Пухкави бели зайчета. Но аз знам само каквито приказки съм чувала от баща си, когато бях малка, а те май не отговаряха на условието.
— В тях няма много зайчета, а?
— Но има купища отсечени ръце и крака — въздъхна Конина. — Затова не бива да разкриваш пред него коя съм, схвана ли? Не съм създадена за нормален живот.
— И приказките за зайчета не са нормално нещо в скапания харем — промърмори Ринсуинд. — Няма да станат традиция.
— Той пак ни гледа! — впи пръсти Конина в ръката му.
Ринсуинд се дръпна.
— Ама че работа…
Побърза да отиде при Найджъл, който се вкопчи в другата му ръка.
— Не си й говорил нищо за мен, нали? — веднага попита момъкът. — Няма да го преживея, ако й разкриеш, че едва започвам да се уча как…
— Не, не, не! Тя просто иска да ни помогне. Ще бъде нещо като приключение.
Очите на Найджъл грейнаха.
— Искаш да кажеш поход?
— Моля?
— Има го в книгата. Написано е, че за да бъдеш истински герой, трябва да се отправиш в поход.
Ринсуинд се намръщи.
— Да си оправиш похотта ли?
— Не, означава търсене на нещо ценно — неуверено го поправи Найджъл.
— А бе, звучи ми неприлично, както и да го извърташ…
Пет секунди по-късно излязоха, оставяйки зад себе си четирима стражи в несвяст и обитателките на харема, които си запълниха времето с разказване на приказки.
Пустинята в посока на въртенето спрямо Ал-Кхали е разделена на две от река Тсорт, прославена в митове и лъжи. Тя се промъква през кафеникавия пейзаж като дълъг и мокър описателен абзац, подчертан с пясъчни наноси. Всеки бряг е покрит с прежуряни от слънцето дънери и повечето са от онзи вид, който има зъби. Почти всички отваряха мързеливо по едно око, щом дочуеха отдалеч плискането на вода нагоре по течението. Изведнъж се сдобиха и с крака. Десетина люспести тела се плъзнаха в мътните води, които отново се сключиха над тях. Тъмната повърхност остана гладка, ако не броим няколко незначителни клиновидни бразди по нея.
Багажът гребеше полека по течението. От водата започваше да му олеква. Въртеше се мудно в спокойното течение, а към него бързо се насочваха няколко загадъчни завихряния.
Събраха се наоколо.
Багажът се разклати. Капакът му зейна изведнъж. Потъна с кратко отчаяно скрибуцане.
Шоколадово оцветените води на Тсорт отново се сключиха над него. Този номер започваше да им допада.