Ринсуинд се напъваше да изпищи през стиснатите си зъби.
— Няма да летя на вълшебно килимче! — изсъска. — Страх ме е от земята!
— Искаш да кажеш от високото — поправи го Конина. — И престани с тези глупости.
— Знам какво искам да кажа! Не високото те убива, а падането на земята!
Битката в Ал-Кхали представляваше гъбовиден облак, в чиито кипнали дълбини се чуваха чудати форми и се виждаха странни звуци. Неточните удари се стоварваха върху града. И където попадаха, всичко ставаше… друго.
Например обширна част от соука се превърна в непроходима гора от великански жълти печурки. Никой не знаеше какво сполетя хората, намиращи се там, макар че беше възможно и нищо да не са усетили.
Храмът на Офлър, Бога-крокодил, покровителя на града, вече беше твърде грозна измишльотина от захар, съградена в цели пет измерения. Но нямаше проблеми, защото я подяждаше стадо колосални мравки.
Не бяха останали обаче мнозина възторжени зрители — почти цялото население си плю на петите. Жителите бягаха в плътни потоци през плодородните поля. Някои се втурнаха към корабите и лодките, но се отказаха от този път към спасението, когато голяма част от пристанището се преобрази в блато, където по необяснима причина две дребни розови слончета се захванаха да си плетат гнездо.
До превзетия от паниката път Багажът цамбуркаше срещу течението в една от обраслите с тръстика отточни канавки. Пред него напираше приливна вълна от малки алигатори, плъхове и хапещи костенурки, които се катереха забързано по откоса на канавката, подтиквани от неясен, но абсолютно правилен инстинкт за самосъхранение.
Багажът стискаше капака си в израз на сурова решителност. Не искаше чак толкова много от този свят освен пълното изтребление на всяка жива твар, но повече от всичко в момента жадуваше за своя собственик.
Лесно се познаваше, че помещението е съкровищница. Личеше по невероятната му опразненост. Изкъртени врати висяха накриво. Решетките на преградени ниши бяха разбити настървено. Наоколо се въргаляха отломки от изтърбушени сандъци. Гледката подсети Ринсуинд и той около две секунди гузно се питаше къде ли е сега Багажът.
Всички мълчаха почтително, както се случва винаги след отмъкването на огромни суми. Найджъл се зае да ръчка унило сандъците в търсене на тайни чекмеджета и двойни дъна съгласно указанията в единадесета глава на книгата.
Конина се наведе и взе от пода меден грош.
— Ама че ужас — равнодушно отбеляза Ринсуинд. — Съкровищница без съкровища.
Серифът грейна.
— Няма повод за тревоги.
— Но нали са откраднали всичките ви пари! — възкликна момичето.
— Слугите са го сторили, предполагам. Каква липса на вярност.
Ринсуинд го изгледа косо.
— Не сте ли разстроен?
— Не особено. Никога нищо не съм харчил. И често умувах какво ли е да си беден.
— Пада ви се единствена по рода си възможност да узнаете.
— Трябва ли да се обучавам?
— Ще се учите в движение — успокои го Ринсуинд.
В далечината нещо гръмна и половината таван се превърна в желе.
— Ъ-хъм, извинете — обади се Найджъл, — но този килим…
— Да, килимът — подкрепи го Конина.
Креозот ги дари със снизходителна и несъмнено пиянска усмивчица.
— Да, бе, килимът. Натисни носа на статуята зад гърба ти, о, скъпоценна рожбо на пустинната зора със задни части като круши.
Тя се изчерви и извърши дребното светотатство спрямо изваянието на Офлър, Бога-крокодил.
Нямаше резултат. Най-злонамерено не се отвориха никакви тайни стаи.
— Ех… Опитай с лявата ръка.
Тя подръпна предпазливо. Креозот се почеса по темето.
— Дали не беше дясната…
— На твое място щях да си припомня по-ясно — сърдито го скастри Конина след новия неуспешен опит. — Не останаха много части от статуята, които бих пипала.
— А каква е онази част всъщност? — озадачи се Ринсуинд.
— Ще си имаме разправия, ако се окаже, че не е опашка! — изфуча момичето и ритна божеството.
Чу се метално стенание като от болна тенджера. Статуята се раздруса. В стената нещо тропаше тежко, Офлър зачегърта встрани. Зад него зейна тунел.
— Дядо ми го построи за по-интересните съкровища — обясни Креозот. — Той беше много… хитроумен човек.
— Ако си въобразявате, че кракът ми ще стъпи вътре… — започна Ринсуинд.
— Отдръпнете се — надменно нареди Найджъл. — Ще вляза пръв.