— Колко печално, нали? — обади се Креозот. — Той дори не е истински магьосник.
Конина и Найджъл внимаваха да не се споглеждат. Накрая момъкът се прокашля и промълви:
— Е, и аз не съм същински варварски герой, да си призная. Предполагам, че вече сте забелязали.
Позяпаха още малко усърдно трудещия се Ринсуинд и Конина отрони:
— Ако ще подхващаме тая приказка, и на мен нещо не ми достига във фризьорството.
Двамата се взираха упорито в сомнамбула, потънали в мислите си и изчервени от смущение.
Креозот изсумтя.
— Ако на някого ще му олекне от признанието ми, понякога и аз откривам, че моята поезия е твърде далеч от съвършенството.
Ринсуинд усърдно се напъваше да закрепи голям къс варовик върху малко камъче. Парчето се килна, но той явно остана доволен от резултата.
— Като поет — започна сдържано Конина — какво мислиш за тази картинка?
Креозот размърда рамене притеснен.
— Животът е смахната история…
— На място казано.
Найджъл се отпусна по гръб и зарея поглед към мъгливите звезди. Изведнъж подскочи и седна.
— Видяхте ли това? — попита разпалено.
— Кое?
— Проблясък като…
Хоризонтът към Главината избухна в безшумно пъстро цвете, което бързо прекоси обичайния спектър и блесна в ослепително октариново. Почти успя да се гравира в зениците им, преди да угасне.
Мина време, докато чуят далечния тътен.
— Трябва да е някакво магическо оръжие — мигаше Конина.
Горещ повей подхвана мъглата и я пръсна на парцали край тях.
— А, стига толкова — изправи се Найджъл. — Ще го събудя, ако ще после да го носим на раменете си.
Тъкмо посегна към рамото на Ринсуинд и нещо профуча високо над тях, издавайки шум като ято гъски, нагълтали се с азотен окис. Изчезна в пустинята отвъд. Последваха звук, от който биха скоминясали дори изкуствени зъби, зеленикаво сияние и грохот.
— Аз ще го събудя — предложи Конина. — Ти приготви килима.
Тя се прехвърли през каменния пръстен и полека улови магьосника за ръката. Щеше да е образцово събуждане на сомнамбул, ако Ринсуинд не бе изтървал поредния камък върху краката си.
Той отвори очи.
— Къде съм?
— На брега. Ти… такова, де… сънуваше.
Ринсуинд примижа към мъглата, небето, наредените камъни, Конина, пак кръга и накрая пак небето.
— Какво се случи?
— Имаше някакви магически фойерверки.
— О-о… Значи е започнало.
Той излезе с клатушкане от кръга и Конина реши, че още не се е разсънил напълно. Повлече се обратно към гаснещия огън. Направи няколко крачки и чак тогава си спомни нещо.
Вторачи се в краката си и изохка.
Тъкмо доближи жаравата и ударната вълна от последното заклинание ги застигна. Бе насочено към кулата в Ал-Кхали, на поне трийсетина километра от тях, затова се разсейваше все повече с разстоянието. Едва влияеше върху основните свойства на света, когато прелетя над дюните със засмукващо шумолене. Огънят припламна в алено и зелено за миг, един от сандалите на Найджъл се превърна в дребен ядосан язовец, а от чалмата на серифа излетя гълъб.
После вече беше над вълните и кротичко ги кипваше.
— Това пък какво беше? — разсърди се Найджъл и подритна язовеца, който душеше крака му.
— Ъ-ъм? — отвърна Ринсуинд.
— Това!
— А-а… Просто рикошет от заклинание. Вероятно са го стоварили върху кулата в Ал-Кхали.
— Доста силничко трябва да е било, щом засегна и нас чак тук.
— Нищо чудно да е било.
— Ей, там беше моят дворец — умърлуши се Креозот. — Да, знам, че беше прекалено голям, но само него си имах на този свят.
— Съжалявам.
— А в града живееха хора!
— Предполагам, че нищо им няма — успокои го Ринсуинд.
— О, чудесно.
— В каквото и да са се превърнали.
— Моля?!
Конина сграбчи серифа за ръката.
— Не му викай. Не е на себе си.
— А, значи положението се подобрява — кисело подхвърли той.
— Виж какво, малко си несправедлив — възрази Найджъл. — Все пак той ме измъкна от змийската яма и… ами знае разни неща…
— Вярно, магьосниците умело те измъкват от неприятностите, в които само магьосници могат да те забъркат — съгласи се Креозот. — А после очакват и да им благодариш.
— Е, аз мисля, че…
— Чувствах се длъжен да си кажа мнението — прекъсна го серифът и раздразнено махна с ръка.
За миг го освети ново заклинание, понесло се в измъченото небе.
— Я го погледни! — провикна се Креозот. — О, сигурно има само добри намерения. Всички са такива. И май си въобразяват, че животът на Диска ще стане по-хубав, ако те поемат юздите в свои ръце. Повярвай ми, няма нищо по-страшно от тип, който се е захванал да прави услуга на света. Ха, магьосници!… Като теглиш чертата накрая, каква полза от тях? Хайде, посочи ми нещо свястно, направено от магьосник!