Оказаха се несравнимо по-предвидливи от онези, които се завтекоха по стълбата, защото след трийсетина секунди кулата не съществуваше.
А снегът продължаваше да вали около бръмчащата колона от мрак.
Оцелелите магьосници, които се престрашиха да погледнат през рамо, видяха малко петно да се премята във въздуха, обгърнато от пламъчета. Пльосна на камъните долу и подимя още малко, но трупащите се снежинки го угасиха.
Скоро се превърна в малка бяла купчинка.
След малко една тантуреста фигура се запромъква по двора, подпирайки се на юмруци, порови в снега и извади предмета.
Беше шапка… в минало време. Личеше, че животът се е отнесъл жестоко с нея. Голяма част от широката периферия бе изгоряла, върха го нямаше, а потъмнелите сребърни букви се четяха трудно. Впрочем някои бяха откъснати. Останаха само „Мгснк“.
Библиотекарят се огледа, без да бърза. Беше съвсем сам под снега около горящата черна колона.
Съсипаният Университет опустя. Виждаха се още островърхи шапки, стъпкани от бягащи крака. Не се забелязваше друг признак, че тук е имало хора.
— Война?
— К’во?
— А бе… — Мор напипа чашата си — … нямаше ли нещо?
— К’во?
— Ми тря’аше… да пра’им нещо — напомни Глад.
— Ъхъ. Няк’ва задачка.
— Ами-и… — Мор зяпна замислено питието си. — Едно такова…
Вторачиха се навъсени в бара. Съдържателят бе избягал отдавна. Имаше няколко неотворени бутилки.
— Няк’ъв покрив — помъчи се да налучка Глад.
— Туй беше.
— А, бъркаш.
— Апос… Апострофът — предложи замаяно Война.
Поклатиха глави. Мълчанието се проточи неловко.
— Що не сръбнем още по едно, а? — опомни се Война.
— Тъй те искам.
На стотина километра оттам и около километър над земята Конина най-после подчини на волята си откраднатия кон и го накара да припка кротко във въздуха.
— Сняг? — промълви тя.
Откъм Главината беззвучно напираха облаци. Бяха дебели и натежали, не им се полагаше такава скорост. Зад тях прииждаха виелици и покриваха земята като с чаршаф.
Изобщо не приличаше на снега, шепнещ тихичко в нощта, който сутринта преобразява околността в искряща приказка за бленувана хубост. По-скоро беше сняг, възнамеряващ да смрази целия проклет свят.
— Малко е късничко да вали така — озадачи се Найджъл.
Погледна надолу и незабавно зажумя. А Креозот зяпаше с радостно изумление.
— Това ли било? Само съм слушал за снега в приказките. Не знам защо си представях, че излиза изпод земята. Един вид като гъбите след дъжд.
— Тези облаци са сбъркани — заяви Конина.
— Имате ли нещо против да слезем? — отпаднало попита Найджъл. — Не беше толкова неприятно, докато препускахме, но сега…
Конина не се вслуша в жалбите му.
— Опитай с лампата! — нареди. — Искам да знам какво става.
Гласът на духа отекна тенекиено отдалеч:
— Ако бъдете така добри да проявите мъничко търпение… опитвам се да установя връзка.
Започна звънлива мелодийка, каквато вероятно би издавала китна хижа в швейцарските планини, ако я накарате някак да засвири. После във въздуха се очерта люк и от него излезе духът. Огледа се и чак тогава се взря в тримата.
— Олеле, майчице…
— Нещо се е объркало с климата — осведоми го Конина. — Защо?
— Ама вие не знаете ли?
— Теб питаме, нали?
— Е, не съм специалист, но като гледам, трябва да е Апокралипсисът.
— Какво?!
Духът вдигна рамене.
— Боговете ги няма, ясно? Сещате се какво гласи легендата…
— Ледените великани — втрещен прошепна Найджъл.
— Говори по-силно, де! — укори го Креозот.
— Ледените великани — гръмко и донякъде сърдито повтори момъкът. — Нали разбирате, боговете ги държат затворени. Някъде до Главината. Но преди края на света те най-после ще се изтръгнат на свобода, ще яхнат страховитите си ледници и ще си възвърнат господството от древните епохи. Ще угасят огньовете на цивилизацията и светът ще се простира гол и безжизнен под ужасните студени звезди, докато и самото Време не замръзне. Нещо такова беше…
— Но сега не е моментът за Апокралипсис! — отчаяно възрази Конина. — Нали уж трябваше да се възцари вдъхващ ужас владетел, да започне нечувано безмилостна война, да излязат четиримата страшни конници и после Тъмничните измерения да нахлуят в света…
Тя се запъна и лицето й наподоби по цвят снега.
— Все същото е, ако направо бъдете погребани под половин километър лед — изказа мнение духът. Протегна ръка и измъкна лампата от пръстите на Найджъл. — Премного съжалявам, но явно е време да ликвидирам активите си в тази реалност. Пак ще се видим. Може би… — Изчезна до кръста и избледня с последно слабичко подвикване: — Жалко, че не се уговорихме за делови обяд…